— Те са сред придобивките, които дължим на щедростта на Левиншир — усмихна се Алег. — Тази нощ едната от тях ще стопля постелята ти. Това е моят подарък за теб като нов член на нашето семейство. — Той демонстративно започна да ги оглежда. — Коя от двете искаш?
Погледът ми се местеше между двете момичета.
— Това е труден избор. Нека си помисля малко.
Кете ги накара да седнат близо до огъня и сложи по една паница с варено в ръцете на двете. Момичето със златистата коса, Ели, изяде сковано няколко хапки и след това постепенно спря да се храни подобно на играчка, чиято пружина се е развила докрай. Очите й изглеждаха почти слепи, сякаш гледаше към нещо, което никой от нас не може да види. Очите на Крин, от друга страна, бяха втренчени с ожесточение в огъня. Тя седеше вдървено с паницата в скута си.
— Момичета — смъмри ги Алег, — не знаете ли, че положението ще се подобри веднага щом започнете да ни съдействате?
Ели изяде бавно още една хапка, след което спря. Крин продължаваше да гледа втренчено огъня със сковано изправен гръб и ожесточено изражение.
От мястото си край огъня Ан размаха дървената лъжица към тях.
— Яжте! — нареди им.
Реакцията беше същата като преди. Една хапка, изядена бавно, и напрегнат протест. Ан се намръщи, приближи се до чернокосото момиче, хвана здраво брадичката му с една ръка, а с другата се протегна към паницата с яхния.
— Остави ги — помолих я аз. — Ще ядат, когато огладнеят достатъчно. — Алег ме погледна с любопитство и аз добавих: — Вместо това им дай да пийнат нещо.
За момент изглеждаше, че старицата въпреки това ще продължи, после тя сви рамене и пусна челюстта на Крин.
— Добре. И без това ми е дошло до гуша да я храня насила. Тя само създава неприятности.
Кете подсмръкна в съгласие.
— Малката кучка ми се нахвърли, когато я развързах, за да се изкъпе — каза тя и дръпна косата си встрани от лицето, за да покаже следите от одраскване. — За малко да ми извади проклетото око.
— Освен това се опита да избяга — добави Ан, все още намръщена. — Наложи се да започна да я упоявам за през нощта. — Тя махна отвратено с ръка. — Нека умре от глад, щом така иска.
Ларен се върна при огъня с две халби и ги сложи в послушните ръце на момичетата.
— Вода? — попитах аз.
— Бира — отвърна той. — Щом като не ядат, това ще е по-добре за тях.
Преглътнах възраженията си. Ели отпи по същия безучастен начин, по който се беше хранила. Крин премести погледа си от огъня към чашата и след това към мен. Изпитах почти физически шок от това колко много прилича тя на Дена. Тя отпи, като продължаваше да ме гледа. Неумолимите й очи не издаваха нищо от онова, което ставаше в главата й.
— Доведи ги да седнат при мен — предложих аз. — Това може да ми помогне да си избера.
Кете ги доведе. Ели беше покорна. Крин беше скована.
— Внимавай с тази — предупреди ме Кете и кимна към тъмнокосото момиче. — Тя драска.
Тим се върна. Изглеждаше малко блед. Седна до огъня и Ото го сбута с лакът.
— Искаш ли още малко яхния? — злобно го попита той.
— Разкарай се! — отвърна Тим с дрезгав и немощен глас.
— Малко бира може да успокои стомаха ти — посъветвах го аз.
Той кимна, очевидно готов да опита всичко, което би могло да му помогне. Кете му донесе пълна халба.
Дотогава момичетата вече седяха от двете ми страни с лице към огъня. Отблизо видях неща, които бях пропуснал преди.
Върху врата на Крин имаше тъмна синина. Китките на русото момиче бяха не само леко ожулени, защото са били вързани, но бяха издрани и покрити с рани. Въпреки това и двете миришеха на чисто. Косите им бяха сресани, а дрехите им — наскоро изпрани. Кете се беше погрижила за тях.
Освен това отблизо те изглеждаха много по-красиви. Протегнах се и докоснах раменете им. Крин трепна, сетне отново застина вдървено. Ели изобщо не реагира.
— Готово е — разнесе се гласът на Френ откъм дърветата. — Искаш ли да ти запалим лампата?
— Да, моля — извиках в отговор аз.
Погледът ми се местеше между двете момичета и Алег.
— Не мога да избера коя да взема — честно си признах аз. — Затова ще ги взема и двете.
Алег се засмя невярващо. След това, като видя, че съм сериозен, възрази:
— О, хайде стига. Това няма да е много честно към нас, останалите. Освен това едва ли можеш…
Хвърлих му откровен поглед.