Замръзнах с ръка на бузата й. За миг двамата се гледахме един друг. После очите й се затвориха отново. Не бях сигурен дали наркотикът вече действа, или тя се оставя да заспи по своя воля.
Настаних се на входа на палатката и положих Цезура на коленете си. Яростта в мен ме изгаряше като огън и гледката на двете спящи момичета беше като вятър, който разпалва въглените. Стиснах зъби и се насилих да мисля за онова, което се беше случило тук, позволявайки на огъня да се разгори бурно и топлината му да ме изпълни. Започнах да дишам дълбоко, подготвяйки се за онова, което щеше да последва.
Изчаках три часа, ослушвайки се за звуците от лагера. Чувах приглушени разговори — интонацията на изреченията, без да мога да различа отделните думи в тях. Те постепенно заглъхваха, смесени с ругатни и звуците, идващи от хора, на които им е зле. Поемах си дъх бавно и дълго, както ме беше учила Вашет, като отпусках тялото си и бавно броях издишванията.
Накрая отворих очи, погледнах звездите и реших, че е дошло време. Бавно се изправих и се протегнах продължително. Лунният сърп, увиснал в небето, беше доста голям и всичко беше много добре осветено.
Приближих се полека до огъня. Той се бе превърнал в купчина зачервени въглени, които почти не осветяваха пространството между двата фургона. Ото беше там. Огромното му тяло беше приведено над едното от колелата. Усетих миризмата на повръщано.
— Ти ли си, Квоте? — попита той със завален глас.
— Да — отвърнах, като бавно продължих да се приближавам към него.
— Тази кучка Ан не е оставила агнето да се свари както трябва — оплака се той. — Кълна се в свещения бог, че никога преди не съм се чувствал толкова зле. — Той вдигна поглед към мен. — Ти добре ли си?
Цезура се стрелна, лунната светлина проблесна за миг върху острието му и той преряза гърлото му. Ото с олюляване падна на едно коляно, след което рухна настрани, а ръцете му, вкопчени в гърлото, изглеждаха като изцапани с черно от обливащата ги кръв. Оставих го да кърви под лунната светлина, неспособен да извика, умиращ, но все още не мъртъв.
Хвърлих парче крехко желязо сред въглените на огъня и се отправих към другите палатки.
Ларен ме стресна, когато заобикалях фургона. Той издаде звук на изненада, като ме видя да се появявам иззад ъгъла с изваден меч. Но отровата го беше направила муден и той едва успя да вдигне ръце, преди Цезура да го уцели в гърдите. Той нададе сподавен вик, рухна назад на земята и се сгърчи.
Никой от тях не беше заспал дълбоко заради отровата, затова викът на Ларен ги накара да излязат от фургоните и палатките, като се олюляваха и се оглеждаха неспокойно. От отворената задна част на по-близкия до мен фургон изскочиха две безформени фигури, за които знаех, че трябва да са на Джош и Френ. Ударих единия в окото, преди още да е скочил на земята и изкормих другия.
Всички видяха това и започнаха да крещят вече не на шега. Повечето от тях побягнаха замаяно към дърветата. Някои се спъваха и падаха. Но високата фигура на Тим се хвърли към мен и тежкият меч, който цяла вечер остреше, проблесна на лунната светлина като парче сребро.
Но аз бях готов. Взех второ, дълго парче трошливо желязо в ръка и промърморих обвързване. След това, когато той се приближи достатъчно, за да нанесе удар, аз счупих желязото между пръстите си. Мечът му се строши със звука на счупена камбана и парчетата от него се посипаха върху земята, изчезвайки в тъмната трева.
Тим беше по-опитен от мен, по-силен и ръцете му бяха по-дълги. Макар и отровен, той пак се представи добре. Беше ми нужна почти половин минута, преди да успея да се промъкна покрай защитата му с „любовник излиза през прозореца“ и да отрежа ръката му при китката.
Той падна на колене, нададе дрезгав вой и се вкопчи в остатъка от ръката си. Битката не продължи дълго, но всяка секунда беше от жизненоважно значение, тъй като останалите щяха да се пръснат из гората.
Забързах се в посоката, в която бях видял да се отправя с олюляване една от тъмните фигури. Не бях достатъчно предпазлив, затова, когато Алег ми се нахвърли от сянката на едно дърво, ме свари неподготвен. Той нямаше меч, а само малък нож, който просветна на лунната светлина, когато той се втурна към мен. Но ножът е достатъчен, за да убиеш човек. Той ме намушка в корема, докато се търкаляхме по земята. Ударих се отстрани по главата в един корен и усетих вкуса на кръв.