Крин погледна към мястото, където стоеше русото момиче. Един от конете с любопитство я побутна с муцуната си, но тя не реагира.
— Вероятно. Но не мисля, че това ще е добре за нея. След…
— Тогава ще вървим пеш — кимнах с разбиране аз.
— Каква е същността на летхани? — попитах Вашет.
— Успех и правилна реакция.
— Кое е по-важното — успехът или правилността?
— Те са едно и също. Ако действаш правилно, успехът ще дойде.
— Но други могат да успеят, като правят погрешни неща — изтъкнах аз.
— Погрешните неща никога не водят до успех — твърдо заяви Вашет. — Ако човек постъпи погрешно и успее, това не е правилният начин. Без летхани няма истински успех.
— Господине? — извика един глас. — Господине?
Очите ми се фокусираха върху Крин. Косата й беше разчорлена от вятъра и младото й лице беше уморено.
— Господине? Стъмва се.
Огледах се наоколо и видях как тъмнината настъпва от изток. Бях уморен до мозъка на костите и се бях унесъл, докато вървяхме, след като спряхме да хапнем по обяд.
— Просто ме наричай Квоте, Крин. Благодаря, че ме раздруса за лакътя. Бях се отнесъл нанякъде.
Крин събра дърва и запали огън. Разседлах конете, след това ги нахраних и изтрих. Отделих и няколко минути, за да разпъна палатката. Обикновено не бих си правил труда да се занимавам с нещо такова, но върху конете имаше достатъчно място за нея, а и предположих, че момичетата не са свикнали да спят на открито.
След като приключих с палатката, осъзнах, че съм взел само едно допълнително одеяло от принадлежностите на трупата. Доколкото имах представа от тези неща, нощта щеше да е студена.
— Вечерята е готова — чух Крин да вика.
Хвърлих в палатката своето одеяло заедно с резервното и се отправих към мястото, където тя готвеше. Беше свършила добра работа с наличните продукти. Имаше картофена супа с бекон и препечен хляб. В жарта се печеше и зелена тиква.
Безпокоях се за Ели. Цял ден се държеше по един и същ начин — вървеше апатично, изобщо не говореше, нито реагираше на онова, което Крин или аз й казвахме. Очите й проследяваха ставащото около нея, но в тях нямаше мисъл. Двамата с Крин бяхме открили по трудния начин, че ако не я наблюдавахме, тя спираше да върви или се отклоняваше от пътя, ако нещо привлечеше вниманието й.
Когато седнах, Крин ми подаде пълна паница и лъжица.
— Ухае приятно — похвалих я аз.
Тя се усмихна с половин уста и сипа и на себе си във втора паница. Започна да сипва и в трета купа, но после се поколеба, когато осъзна, че Ели не може да се храни сама.
— Искаш ли малко супа, Ели? — попитах аз с нормален глас. — Ухае хубаво.
Тя седна безучастно край огъня, без да поглежда към каквото и да е.
— Искаш ли да опиташ от моята? — попитах аз, сякаш това беше най-естественото нещо на света.
Приближих се до нея и духнах върху лъжицата, за да изстине.
— Ето, опитай.
Ели механично изяде храната, като леко обърна глава към мен по посока на лъжицата. Блясъкът на танцуващите пламъци се отразяваше в очите й. Те бяха като прозорците на празна къща.
Духнах следващата лъжица и я подадох на русото момиче. Тя отвори уста едва когато лъжицата докосна устните й. Помръднах глава, опитвайки се да погледна отвъд танцуващата светлина на огъня, отразена в очите й, като отчаяно се надявах да видя нещо зад нея. Каквото и да е.
— Обзалагам се, че ти казват Ел, нали? — разговорливо попитах аз и погледнах към Крин. — Съкратено от Ели?
— Всъщност ние не бяхме приятелки. — Крин безпомощно сви рамене. — Тя е просто Ели Ануотър — дъщерята на кмета.
— Днес наистина доста повървяхме — продължих аз със същия непринуден тон. — Как са краката ти, Крин?
— Малко ме болят — отвърна тя, като продължи да ме наблюдава със сериозните си черни очи.
— И моите също. Нямам търпение да си сваля обувките. Твоите крака болят ли те, Ел?
Никакъв отговор. Поднесох й следващата лъжица.
— Освен това беше и доста горещо. Но тази вечер сигурно ще се захлади. Хубаво време за спане. Няма ли да е чудесно това, Ел?
Отново нямаше отговор. Крин не спираше да ме наблюдава от отсрещната страна на огъня. Аз самият също хапнах от супата.
— Това е наистина превъзходна супа, Крин — искрено я похвалих аз, после се обърнах към безучастното момиче. — Добре че Крин е тук да ни сготви, Ел. Всичко, което аз готвя, има вкус на конски фъшкии.