От другата страна на огъня Крин се опита да се засмее с уста, пълна със супа, и резултатът беше такъв, какъвто можеше да се очаква. Стори ми се, че видях проблясък в очите на Ели.
— Ако имах малко конски фъшкии, щях да ви направя конски пай за десерт — рекох аз. — Мога да ви направя още тази вечер, ако искате… — Не довърших, превръщайки думите си във въпрос.
Ел съвсем леко се намръщи. Върху челото й се появи малка бръчка.
— Вероятно си права — съгласих се аз, — сигурно няма да е много добре. Искаш ли вместо това да хапнеш още супа?
Съвсем леко кимване. Дадох й една лъжица.
— Обаче е леко солена. Сигурно ще поискаш и малко вода.
Ново кимване. Подадох й меха с вода и тя го надигна. Пи цяла минута. Вероятно се беше обезводнила от дългото вървене днес. Утре трябваше да я наблюдавам по-внимателно, за да се уверя, че пие достатъчно вода.
— Ти искаш ли да пийнеш, Крин?
— Да, моля — отвърна чернокосото момиче с поглед, вперен в лицето на Ел.
Ел й подаде с механично движение меха с вода, провисвайки го така, че ремъкът се влачеше по жарта. Крин бързо го взе и каза със закъснение:
— Благодаря ти, Ел.
Поддържах бавната нишка на разговора по време на цялото хранене. Към края Ел вече се хранеше сама и макар очите й да бяха по-ясни, сякаш гледаше на света през замръзнало стъкло и виждаше навън, без да я виждат. Все пак това беше някакво подобрение.
След като изяде две паници супа и половин самун хляб, очите й започнаха да се притварят.
— Искаш ли да си лягаш, Ел? — попитах аз.
Отвърна ми с по-категорично кимване.
— Да те отнеса ли до палатката?
Очите й се отвориха и тя енергично поклати глава.
— Може би Крин ще ти помогне да се подготвиш за лягане, ако я помолиш.
Ел се обърна и погледна към Крин. Устата й леко помръдна. Крин ми хвърли бърз поглед и аз кимнах.
— Да вървим да се пъхаме в леглата тогава — каза чернокосото момиче и прозвуча точно като по-голяма сестра.
Тя дойде, хвана Ели за ръката и й помогна да се изправи. Докато те се отправяха към палатката, аз си довърших супата и изядох парче хляб, което беше твърде изгоряло за момичетата.
Не след дълго Крин се върна при огъня.
— Тя заспа ли? — попитах аз.
— Преди още главата й да е докоснала възглавницата. Мислиш ли, че ще се оправи?
Ели беше в дълбок шок. Съзнанието й беше пристъпило през вратите на лудостта, за да се защити от онова, което се бе случило.
— Вероятно просто е въпрос на време — уморено отвърнах аз, като се надявах, че казвам истината. — Младите хора се оправят бързо. — Засмях се невесело, защото осъзнах, че вероятно тя е само около година по-млада от мен.
Тази вечер се чувствах двойно, а може би дори тройно по-стар.
Въпреки че се усещах тежък като олово, се насилих да стана и да помогна на Крин да измие съдовете. Долових, че тя става все по-неспокойна, докато приключвахме с почистването и връзвахме конете на ново място, където има свежа трева. Напрежението нарастваше, колкото повече приближавахме палатката. Спрях и повдигнах плата на входа, за да може тя да влезе.
— Тази нощ ще спя тук, навън.
— Сигурен ли си? — Облекчението й беше осезаемо.
Кимнах. Тя се мушна вътре и затвори покривалото на входа след себе си. Главата й се появи отново почти веднага, последвана от ръката й, която ми подаваше едно одеяло.
— Ще ви трябват и двете — поклатих глава аз. — Тази нощ ще е студена.
Увих се в шаеда си и легнах точно пред палатката. Не исках Ели да тръгне нанякъде през нощта и да се загуби или да се нарани.
— Няма ли да ти е студено?
— Ще се оправя — отвърнах аз.
Бях толкова уморен, че можех да заспя върху препускащ кон. Бях толкова уморен, че бих заспал и под препускащ кон.
Крин отново мушна глава в палатката. Скоро след това я чух да се завива с одеялата. После всичко утихна.
Спомних си стреснатия поглед на Ото, докато прерязвах гърлото му. Чух отново как Алег ме проклина и се бори немощно, докато го влача обратно към фургоните. Спомних си кръвта. Начина, по който я усещах върху ръцете си. Колко гъста беше тя.
Никога преди не бях убивал някого по този начин — не така хладнокръвно и не толкова отблизо. Спомних си колко гореща беше кръвта им. Спомних си как Кете крещеше, докато я преследвах през гората.