Но дори и когато успеех да прогоня от съзнанието си мислите за Алег, имаше други демони, с които да се боря. Спомнях си части от онази нощ и нещата, които казваха лъжливите членове на трупата, докато ги съсичах. Спомнях си звука, който мечът ми издаваше, когато се забиваше в тях, както и миризмата на кожата им, докато ги жигосвах. Бях убил две жени. Какво би помислила Вашет за постъпката ми? Какво би помислил всеки друг?
Изтощен от безпокойство и липсата на сън, мислех за това в продължение на цялата останала част от деня. Устроих лагера по навик и успях да поддържам разговора с Ел единствено с усилие на волята. Времето за сън дойде, преди да съм готов, и аз отново се оказах увит в своя шаед пред палатката на момичетата. Смътно осъзнавах, че Крин беше започнала да ме гледа със същия разтревожен поглед, който хвърляше и на Ел през изминалите два дни.
Лежах цял час с широко отворени очи и мислех за Алег, преди да успея да заспя. Когато заспах, сънувах, че ги убивам. В съня си дебнех в гората мрачно и непоколебимо, сякаш бях самата смърт.
Но този път беше различно. Убих Ото и кръвта му оплиска ръцете ми като гореща мазнина. След това убих Ларен, Джош и Тим. Те стенеха, крещяха и се гърчеха върху земята. Раните им бяха ужасяващи, но аз не можех да извърна поглед.
Тогава лицата се смениха. Убих Терен — брадатия някогашен наемник от моята трупа. След това убих Трип. После подгоних Шанди през гората с меч в ръка. Тя крещеше и плачеше от страх. Когато накрая я хванах, тя се вкопчи в мен, зарови лице в гърдите ми и зарида.
— Не, не, не — молеше се тя. — Не, не, не.
Събудих се. Лежах по гръб ужасѐн и не знаех дали сънят ми е свършил и съм се върнал в действителността. След малко осъзнах истината. Ел беше изпълзяла от палатката и се беше свила до мен. Лицето й беше притиснато в гърдите ми, а ръката й беше отчаяно вкопчена в моята.
— Не, не — задавено извика тя. — Не, не, не, не, не.
Ризата ми беше мокра от горещите й сълзи. Ръката ми кървеше там, където тя беше забила нокти в нея.
Започнах да я утешавам и погалих косата й с ръка. След дълго време тя се успокои и накрая заспа изтощено, като продължаваше да се притиска силно към гърдите ми.
Лежах, без да помръдвам, защото не исках движението ми да я събуди. Зъбите ми бяха здраво стиснати. Помислих си за Алег, Ото и всички останали. Спомних си кръвта, виковете и мириса на горяща кожа. Спомних си за всичко това и изпитах желание да им сторя и по-лоши неща.
Никога повече не сънувах кошмари. Понякога се сещам за Алег и се усмихвам.
Стигнахме до Левиншир на следващия ден. Ел беше дошла на себе си, но оставаше мълчалива и затворена в себе си. Въпреки това сега нещата се развиваха по-бързо, особено след като момичетата решиха, че са се възстановили достатъчно, за да се редуват да яздят Сива опашка.
Изминахме десет километра, преди да спрем по обяд. Крин и Ел ставаха все по-развълнувани, защото започваха да разпознават някои части от околността — формата на хълмовете в далечината, изкривено дърво край пътя.
Но когато наближихме Левиншир, те се умълчаха.
— Зад онзи хълм е — рече Крин и слезе от пъстрата кобила. — Оттук нататък ти ще яздиш, Ел.
Русото момиче премести поглед от нея към мен и след това сведе очи. Тя поклати глава.
— Вие двете добре ли сте? — погледнах ги аз.
— Баща ми ще ме убие. — Гласът на Крин беше едва доловим шепот, а на лицето й беше изписан истински страх.
— Тази нощ баща ти ще е един от най-щастливите хора в света — възразих аз и след това реших, че е по-добре да съм искрен. — Може и да е ядосан. Но това ще е само защото през последните осем дни е бил уплашен до смърт.
Крин, изглежда, малко се поуспокои, но Ел избухна в плач. Крин я прегърна и започна нежно да я успокоява.
— Никой няма да се ожени за мен — хлипаше Ел. — Щях да се омъжвам за Джейсън Уотърсън и да му помагам в магазина. Сега той няма да се ожени за мен. Никой няма да се ожени за мен.
Вдигнах поглед към Крин и видях, че в нейните влажни очи се отразяваше същият страх. Но в очите на Крин имаше и гняв, докато в тези на Ел нямаше нищо друго освен отчаяние.
— Всеки мъж, който мисли по този начин, е глупак — заявих аз, като вложих в гласа си цялата увереност, на която бях способен. — А вие двете сте твърде умни и красиви, за да се омъжвате за глупаци.