— Не знам дали това ти влиза в работата — изръмжа той. — Какво правиш тук?
„Какво, по дяволите, правиш тук с нашите две момичета?“
— В името на божията майка, Сет! — каза му един по-възрастен мъж. — Нямаш ум колкото и едно куче. Така не се говори с…
— Не ми давай акъл, Бенджамин — наежи се в отговор навъсеният. — Имаме пълно право да знаем кой е той. — Той се обърна към мен и застана няколко крачки по-напред от всички останали. — Да не си някой от копелдаците от трупата, дето мина оттук?
— Не — поклатих глава аз и се опитах да изглеждам безобиден.
— Мисля, че си от тях. Мисля, че приличаш на някой от Рух. Имаш техните очи.
Мъжете около него проточиха вратове, за да видят по-добре лицето ми.
— За Бога, Сет — намеси се отново възрастният мъж. — Никой от тях не беше с червена коса. Такава коса лесно се запомня. Той не е един от тях.
— Защо бих ги върнал обратно, ако съм един от хората, които са ги отвлекли? — изтъкнах аз.
Изражението на навъсения стана по-мрачно и той продължи бавно да се приближава към мен.
— На умен ли ми се правиш, момче? Може би си мислиш, че всички ние тук сме глупави? Мислиш, че ако ги върнеш, ще получиш награда или че може би няма да изпратим някой след вас? — Той вече беше почти на ръка разстояние от мен и на лицето му беше изписан гняв.
Огледах се и видях същия гняв в очите на всички мъже около мен. Това беше от онзи гняв, който бавно се разгаря и сърцата на добри мъже, които търсят справедливост, и когато разберат, че няма да я получат, решават, че отмъщението е най-доброто, на което могат да разчитат.
Опитах се да измисля начин как да успокоя положението, но преди да сторя каквото и да било, чух зад гърба си острия глас на Крин.
— Сет, стой настрана от него!
Сет спря, вдигнал ръце към мен.
— Виж сега…
Крин вече пристъпваше към него. Кръгът от жени я пропусна, но остана близо до нея.
— Той ни спаси, Сет — яростно изкрещя тя. — Ти глупав лайнар, той ни спаси. Къде, по дяволите, бяхте всички вие? Защо не дойдохте да ни помогнете?
Мъжът се отдръпна от мен и на лицето му се изписа смесица от гняв и срам.
— Направихме го — извика в отговор той. — След като открихме какво се е случило, тръгнахме след тях. Когато простреляха коня на Били под него, той смаза крака му. Джим беше намушкан в ръката, а старият Къпър все още не е дошъл в съзнание след удара, който му нанесоха. Почти ни избиха.
Погледнах отново и разчетох гнева по лицата на мъжете. Видях истинската причина за него. Безпомощността, която бяха почувствали, неспособни да защитят града си от набезите на лъжливата трупа. Неспособността им да върнат дъщерите на своите приятели и съседи ги караше да се срамуват.
— Е, това не е било достатъчно! — разпалено изкрещя в отговор Крин с пламтящи очи. — Той дойде и ни спаси, защото е истински мъж! Не като всички вас, които ни оставихте да умрем!
Един млад мъж — фермерско момче на около седемнайсет, застанало вляво от мен — не успя да сдържи гнева си.
— Нищо от това нямаше да се случи, ако не се мотаеше насам-натам като някоя курва на Рух!
Счупих ръката му, преди да осъзная какво върша. Той изпищя и падна на земята.
Хванах го за врата и го изправих на крака.
— Как е името ти? — изръмжах в лицето му аз.
— Ръката ми! — задъхано изплака той и подбели очи.
Раздрусах го като парцалена кукла.
— Името ти!
— Джейсън — измрънка той. — В името на божията майка, ръката ми…
Хванах го за брадичката и обърнах лицето му към Крин и Ел.
— Джейсън — тихо изсъсках в ухото му, — искам да погледнеш тези момичета. И искам да си помислиш за ада, през който са преминали през последните няколко дни, завързани за ръцете и краката във фургона. И искам да си зададеш въпроса кое е по-лошо — счупена ръка или това да бъдеш отвлечен от непознати и изнасилван по четири пъти на нощ? — След това обърнах лицето му към себе си и заговорих толкова тихо, че дори и от няколко сантиметра гласът ми беше като едва доловим шепот. — След като помислиш над това, искам да се помолиш на бога да ти прости за онова, което току-що каза. И ако наистина го мислиш, Техлу ще ти даде сила ръката ти да зарасне както трябва. — Очите му бяха ужасени и влажни и аз продължих: — След това, ако някога през ума ти мине лоша мисъл за която и да е от тях двете, ръката ще те боли, сякаш в костта ти има нажежено желязо. Ако им кажеш лоша дума, ще те хване треска, ръката ти бавно ще загние и ще се наложи да я отрежат, за да ти спасят живота. — Стегнах хватката си и видях как очите му се разшириха. — А ако направиш нещо на някоя от двете, аз ще разбера, ще се върна тук, ще те убия и ще оставя тялото ти да виси на дърво.