Думите й, изглежда, донякъде поуталожиха гнева на кмета, но приятелското му отношение се стопи.
— Обясни ми — мрачно ме подкани той.
Въздъхнах вътрешно, осъзнавайки в каква бъркотия съм попаднал.
— Те не бяха членове на трупа и със сигурност не бяха Едема Рух. Бяха бандити, които са избили членове на семейството ми и са откраднали фургоните им. Само са се престрували на артисти.
— Защо някой би се преструвал на Рух? — попита кметът, сякаш това беше нещо непонятно.
— За да могат да направят онова, което са сторили — сопнах се аз. — Пуснали сте ги във вашия град и те са злоупотребили с доверието ви. Това е нещо, което никой Едема Рух никога не би направил.
— Ти така и не отговори на въпроса ми — отбеляза той. — Как успя да измъкнеш момичетата?
— Погрижих се за нещата — простичко отвърнах аз.
— Той ги уби — заяви Крин достатъчно силно, че всички да я чуят. — Изби ги всичките.
Усетих как погледите на тълпата се впериха в мен. Половината хора си мислеха: „Всичките? Убил е седем човека?“ А другата половина си казваха: „С тях имаше и две жени, и тях ли е убил?“
— Ами, добре тогава — каза кметът, сякаш току-що беше взел решение. — Това е похвално. Светът е по-хубаво място без тях.
Усетих как всички леко се поотпуснаха.
— Това са техните коне. — Посочих двата коня, които носеха багажа ни. — Сега те принадлежат на момичетата. На около шейсет и пет километра на изток ще намерите фургоните. Крин може да ви покаже къде са скрити. Те също принадлежат на момичетата.
— В Темсфорд може да се вземе добра цена за тях — замислено рече кметът.
— Заедно с инструментите, дрехите и останалите вещи ще струват доста пари — съгласих се аз и твърдо добавих: — Като се разделят на две, ще се получи добра зестра.
Той срещна погледа ми и кимна бавно с разбиране.
— Така е.
— Ами нещата, които откраднаха от нас? — намеси се един як мъж с престилка. — Разбиха къщата ми и откраднаха две бъчви от най-хубавата ми бира!
— Имаш ли дъщери? — спокойно го попитах аз.
От внезапното му уплашено изражение разбрах, че има. Погледнах го в очите, без да отмествам поглед.
— Тогава мисля, че си се разминал с доста малко.
Кметът накрая забеляза Джейсън, който стискаше счупената си ръка.
— Какво се е случило с теб?
Младежът сведе поглед към краката си и Сет отговори вместо него:
— Каза някои неща, които не биваше да казва.
Кметът се огледа и осъзна, че ако настоява за по-подробен отговор, ще стане по-неприятно, затова сви рамене и не настоя повече.
— Мога да ти сложа шина — непринудено предложих аз на Джейсън.
— Не! — веднага отвърна той, след което побърза да добави: — Предпочитам да отида при Гран.
— Гран? — Хвърлих кос поглед към кмета.
— Когато си ожулим колената, Гран е тази, която ни изправя на крака — усмихна се той с нежност.
— Бил там ли е? — попитах аз. — Мъжът със смазания крак?
Той кимна.
— Доколкото я познавам, тя няма да го изпусне от поглед поне още един цикъл от дни.
— Ще дойда с теб — казах аз на обляното в пот момче, което внимателно придържаше ръката си. — Искам да я погледам как работи.
Както бяхме далеч от всякаква цивилизация, очаквах, че Гран ще е някоя старица, която лекува пациентите си с пиявици и дървесен спирт.
Това ми мнение се промени, когато видях вътрешността на къщата й. Стените бяха покрити със снопчета изсушени билки и полици, на които бяха наредени грижливо надписани шишенца.
Имаше малко бюро с три тежки, подвързани с кожа книги. Едната от тях беше отворена и аз познах, че това е „Хероборика“. Забелязах, че полетата са осеяни с надраскани на ръка бележки, а някои от пасажите на книгата бяха редактирани или пък изцяло задраскани.
Гран не беше толкова стара, колкото предполагах, макар че косата й бе прошарена. Освен това не беше прегърбена и всъщност беше по-висока от мен, имаше широки рамене и кръгло, усмихнато лице.
Тя сложи на огъня меден чайник, като си тананикаше. След това извади ножица, накара Джейсън да седне и внимателно опипа ръката му. Момчето беше бледо и се потеше, не спря да бърбори нервно, докато тя методично сряза ризата му. Само за няколко минути, без дори жената да го попита, той й даде точно, макар и малко несвързано описание на завръщането на Ел и Крин.