— Ще бъде сметнато за нехайство при изпълнение на служебните задължения — отбелязах аз. — Може да получи няколко удара с камшик или да загуби поста си.
— Не би трябвало да се стигне до там — каза кметът. — Но дори и да се стигне, приставът ще бъде щастлив да го направи. Той е чичото на Ели. — Погледна към тълпата на улицата. — Петнайсет минути ще ти стигнат ли да се измъкнеш в цялата тази бъркотия?
— Ако нямаш нищо против — рекох аз, — би ли могъл да кажеш, че съм изчезнал по странен и загадъчен начин, когато си се обърнал с гръб към мен?
— Не виждам защо не — засмя се той. — Трябват ли ти повече от петнайсет минути, за да бъдеш загадъчен?
— Десет би трябвало да са напълно достатъчни — отвърнах аз, свалих калъфа с лютнята и пътната си торба от Сива опашка и подадох юздите на кмета. — Ще ми направиш услуга, ако се погрижиш за кобилата, докато Бил се изправи на крака.
— Оставяш му коня си? — попита той.
— Той наскоро е загубил своя — свих рамене аз. — А ние от Рух сме свикнали да вървим пеша. Така или иначе няма да знам какво да правя с коня — добавих не съвсем искрено.
Едрият мъж хвана поводите и ме изгледа продължително, сякаш не беше съвсем сигурен какво да мисли за мен.
— Има ли нещо друго, което можем да направим за теб? — попита накрая.
— Помнете, че бандитите бяха онези, които отвлякоха момичетата — казах аз и се обърнах да си вървя. — И помнете, че един от Едема Рух ги върна обратно.
136.
Антракт — близо до забравата
Квоте вдигна ръка към Летописеца.
— Нека спрем за малко, какво ще кажеш? — Той огледа тъмната странноприемница. — Малко се поувлякох в разказа. Трябва да се погрижа за някои неща, преди да стане твърде късно.
Съдържателят се изправи сковано на крака и се протегна. Запали една свещ от камината и започна да обикаля из странноприемницата и да пали лампите една след друга, принуждавайки мракът бавно да отстъпва.
— Историята увлече и мен — призна писарят, изправи се и също се протегна. — Кое време е?
— Късно е — отвърна Баст. — И съм гладен.
— Мислех си, че по това време ще имаш поне няколко души за вечеря. — Летописеца погледна през тъмния прозорец към улицата. — За обяд имаше цяла тълпа.
— Щяха да дойдат няколко редовни клиенти, ако не беше погребението на Шеп — кимна Квоте.
— А, да. — Писарят сведе поглед. — Бях забравил за това. Да не ви попречих да отидете?
Съдържателят запали последната лампа зад бара и духна свещта.
— Всъщност не — отвърна той. — Двамата с Баст не сме местни. А и тук хората са практични. Те знаят, че не мога да зарежа работата си.
— Освен това не се разбираш с отец Леодин — добави помощникът.
— И не се разбирам с местния свещеник — призна Квоте. — Но ти трябва да се мернеш там, Баст. Ще изглежда странно, ако не го направиш.
— Не искам да излизам от тук, Реши. — Очите на Баст неспокойно се стрелнаха наоколо.
Съдържателят му се усмихна сърдечно.
— Трябва да го направиш, Баст. Шеп беше добър човек, отиди и пийни едно питие, за да го изпратиш. Всъщност… — Той се наведе, порови под тезгяха известно време и накрая извади една бутилка. — Ето вземи. Това е превъзходен стар бренд. Никой наоколо не търси толкова хубава напитка. Отиди и я сподели с тях. — Той остави бутилката върху бара с глух звук.
Помощникът неволно направи крачка напред и на лицето му се изписа объркване.
— Но, Реши, аз…
— Ще има хубави момичета, които ще танцуват, Баст — каза Квоте с нисък и успокояващ глас. — Някой ще свири на цигулка и всички просто ще са щастливи, че са живи. Ще повдигат полите си в такт с музиката. Ще се смеят и леко ще залитат от алкохола. Страните им ще са порозовели и готови за целуване… — Той побутна кафявата бутилка и тя се плъзна към ученика му. — Ти си моят посланик в града. Аз може да съм зает със странноприемницата, но ти трябва да бъдеш там и да поднесеш извиненията ми.
Помощникът хвана бутилката за гърлото.
— Ще пийна една напитка — заяви той с изпълнен с решителност глас. — Ще изиграя един танц и ще целуна веднъж Кейти Милър, а може би и вдовицата Крийл. — Погледна Квоте в очите. — Няма да ме има само половин час…
— Има някои неща, за които трябва да се погрижа, Баст — усмихна му се сърдечно Квоте. — Ще скалъпя някаква вечеря, а и така ще дадем възможност на нашия приятел да отпочине малко, ръката му сигурно се е изморила.