Квоте рухна на пода.
Едрият мъж погледна с любопитство бутилката с вино, преди да я остави на бара. След това се наведе, сграбчи съдържателя за ризата и повлече отпуснатото му тяло по пода. Подритва го с крак, докато Квоте помръдна едва-едва.
— Казах, че ще те наритам, момче — изръмжа брадатият и ритна силно съдържателя в ребрата.
Русият войник се приближи, разтривайки бузата си.
— Трябваше да се направиш на голям умник, нали? — рече той и се изплю на пода.
Той се засили и на свой ред силно изрита падналия мъж. Съдържателят си пое бавно дъх със свистене, но не издаде друг звук.
— А ти… — Брадатият войник насочи дебелия си пръст към Летописеца. — Имам още един ботуш. Искаш ли да го опиташ? Вече си ожулих кокалчетата. Няма да се затрудня, ако искаш да ти избия няколко зъба.
Писарят се огледа наоколо и с искрена изненада установи, че се е изправил. Бавно седна обратно на стола си.
Русият се отправи с куцане към мястото, където беше паднала кесията, а едрият брадат мъж остана надвесен над Квоте.
— Предполагам, че си решил, че трябва да опиташ — каза той на отпуснатото тяло и здраво го изрита още веднъж в ребрата. — Проклет глупак. Някакъв си мекушав съдържател срещу двама от личните войници на краля. — Той поклати глава и отново се изплю. — Честно казано, за кой се мислиш?
Свит на пода, Квоте започна да издава нисък, ритмичен звук. Беше сух, тих звук, който се завираше в ъглите на стаята. Сетне той спря за момент и болезнено си пое дъх.
Брадатият войник се намръщи и го изрита отново.
— Зададох ти въпрос, глупако…
Съдържателят издаде отново същия звук, този път по-силно отпреди. Едва тогава стана очевидно, че се смее. Всеки сподавен пристъп на неговия смях звучеше така, сякаш той изкашляше парчета натрошено стъкло. Въпреки това смехът му беше изпълнен с мрачно веселие, сякаш червенокосият мъж беше чул шега, която само той разбира.
Той продължи да се смее още известно време. Брадатият сви рамене и се приготви да го ритне отново.
Летописеца се прокашля и двамата мъже се обърнаха да го погледнат.
— В интерес на това нещата да останат цивилизовани — обади се той, — мисля, че трябва да ви предупредя, че съдържателят изпрати своя помощник да свърши една работа. Той трябва да се върне скоро…
— Той е прав. Да се махаме от тук. — Брадатият войник плесна другаря си по гърдите с опакото на ръката.
— Чакай малко — каза русият войник, изтича до бара и грабна бутилката с вино. — Добре, сега да тръгваме.
Брадатият се ухили и отиде зад бара, като вместо да прескочи тялото на съдържателя, стъпи върху него. Взе наслуки една бутилка, събаряйки половин дузина други бутилки по пътя. Те се изтърколиха и завъртяха по тезгяха между двете големи бъчви. Едно високо шише с цвят на сапфир бавно се търкулна и се разби на парчета в пода.
За по-малко от минута мъжете вдигнаха раниците си и бяха на вратата.
Летописеца се завтече до мястото, където Квоте лежеше на дървения под. Червенокосият мъж вече се опитваше сам да се изправи в седнало положение.
— Е, това наистина ме накара да се чувствам неудобно — призна той.
Докосна окървавеното си лице и погледна пръстите си.
— За момент забравих кой съм — добави той и се засмя отново с остър, безрадостен смях.
— Добре ли си? — попита писарят.
Квоте замислено опипа скалпа си.
— Подозирам, че ще ми трябват един-два шева.
— Какво мога да направя, за да ти помогна? — попита отново Летописеца, пристъпвайки от крак на крак.
— Недей да ми висиш на главата.
Съдържателят се изправи тромаво на крака, сетне се свлече тежко в един от високите столове край бара.
— Ако искаш, можеш да ми донесеш чаша вода и една мокра кърпа.
Летописеца се затича към кухнята. Чу се шумът от трескаво тършуване, последван от дрънченето на няколко неща, които бяха паднали на пода.
Квоте затвори очи и тежко се облегна на бара.
— Защо вратата е отворена? — извика Баст, когато пристъпи през прага. — Тук е толкова студено, колкото са циците на някоя вещица. — Той застина и на лицето му се изписа паника. — Реши! Какво се е случило? Какво… Аз… Какво се е случило?
— А, Баст — отвърна Квоте. — Би ли затворил вратата?
Помощникът бързо дотича със сковано изражение на лицето. Съдържателят седеше на стол край бара с подуто и окървавено лице. Летописеца стоеше до него и несръчно докосваше скалпа му с една влажна кърпа.