— Баст… — започна той.
— Знаех си, Реши — заяви младежът с категоричен тон. — Няма начин някакъв си главорез да те победи.
Съдържателят си пое леко дъх и след това го изпусна наведнъж.
— Сигурен съм, че е така, Баст — спокойно рече той. — Ако бях със свежи сили, предполагам, че можеше да се справя и с двамата.
Изражението на помощника отново стана несигурно. Той се обърна към Летописеца.
— Как позволи това да се случи? — поиска обяснение той.
— Вината не е негова, Баст — разсеяно каза Квоте. — Аз започнах боя.
Той сложи няколко пръста в устата си и предпазливо започна да опипва отвътре. Когато ги извади, те бяха покрити с яркочервена кръв.
— Предполагам, че ще загубя този зъб — замислено отбеляза той.
— Няма да загубиш зъба си, Реши — пламенно го увери Баст. — Няма.
Съдържателят леко помръдна с рамене, сякаш се опитваше да ги свие, без да помръдне тялото си повече, отколкото е необходимо.
— Това няма особено значение в голямата схема на нещата, Баст. — Той притисна кърпата към косата си и след това я погледна. — А и сигурно няма да се наложи да ме шиеш. — Изправи се върху стола си. — Да вечеряме и да се връщаме към историята. — Повдигна вежди към Летописеца. — Ако все още имаш желание, разбира се.
Писарят го погледна безизразно.
— Реши — обезпокоено каза помощникът, — не изглеждаш добре. — Той протегна ръка. — Дай да погледна очите ти.
— Нямам сътресение, Баст — раздразнено отговори Квоте. — Имам четири счупени ребра, звънтене в ушите и един клатещ се зъб. Имам няколко дребни наранявания по скалпа, които изглеждат по-сериозни, отколкото всъщност са. Носът ми е разкървавен, но не счупен и утре целият ще съм в синини. Все пак сме имали и по-лоши случаи. — Той отново леко сви рамене. — А и те ми напомниха за нещо, което почти бях забравил. Вероятно трябва да им благодаря за това. — Замислено опипа челюстта си и обходи с език устата си. — Може би благодарностите ми не трябва да са чак толкова сърдечни.
— Реши, ще трябва да те шия — настоя Баст. — И трябва да ми позволиш да направя нещо за този зъб.
— Просто няколко дни ще дъвча на другата страна — заяви съдържателят и стана от стола си.
Помощникът хвана ръката му. Очите му бяха сурови и тъмни.
— Седни, Реши — думите му не прозвучаха като молба, а гласът му беше неочаквано нисък като тътена на далечна гръмотевица. — Седни.
Квоте седна.
Летописеца кимна одобрително и се обърна към Баст:
— Какво да направя, за да помогна?
— Не ми се пречкай — рязко отвърна младежът. — И гледай да остане в този стол, докато се върна.
Той се качи на горния етаж.
Настъпи тишина.
— Подчинително наклонение значи — обади се писарят.
— В най-добрия случай — рече съдържателят, — то е безсмислено. Излишно усложнява езика. Дразни ме.
— О, хайде стига — отсече Летописеца и гласът му прозвуча леко обидено. — Подчинителното наклонение е в основата на хипотетичния израз. Когато е използвано правилно… — Той не довърши, тъй като в стаята нахлу Баст.
Той беше намръщен и държеше малка дървена кутия.
— Донеси ми вода — заповеднически се обърна помощникът към писаря. — Прясна вода от бурето за дъждовна вода, а не от помпата. След това ще ми трябва мляко от изстудителя, малко затоплен мед и широка купа. После оправи бъркотията наоколо и не ми се пречкай.
Баст изми порязването на скалпа на Квоте, след това вдяна един от космите му в игла от кост и направи четири стегнати шева в кожата му. Справи се по-добре от шивачка.
— Отвори уста — нареди му помощникът, след което надникна вътре и се намръщи, като опипа един заден зъб с пръст. Кимна сякаш на себе си.
Той подаде на съдържателя чаша вода.
— Изплакни си устата, Реши. Направи го няколко пъти и изплюй водата обратно в чашата.
Квоте го направи. Когато свърши, водата беше червена като вино.
Летописеца се върна с бутилка мляко. Баст го помириса, след това сипа малко от него в широката глинена купа. После добави бучка мед и го разбърка. Топна пръст в чашата с кървава вода, извади го и остави една-единствена капка от него да падне в купата.
Отново разбърка сместа и подаде купата на съдържателя.
— Отпий глътка от това — нареди той. — Не го преглъщай. Дръж го в устата си, докато не ти кажа.