— Ваша милост, ако исках да ви излъжа, щях да измисля по-убедителна история. — Оставих го за момент да обмисли думите ми. — Освен това ако се нуждаете от доказателство, просто изпратете някой да провери. Изгорихме телата, но черепите ще са още там. Ще ви покажа на картата мястото на техния лагер.
— А другата част? — смени темата маерът. — За техния водач — мъжа, който не го е било грижа, че е прострелян в крака? Онзи, който влязъл в палатката си и „изчезнал“?
— Истина е, ваша милост.
Алверон ме изгледа продължително и след това въздъхна.
— Тогава ти вярвам — заяви той. — Но все пак това е странна и неприятна новина — промърмори той по-скоро на себе си.
— Наистина, ваша милост.
— Ти какво мислиш за това? — Той ми хвърли странно пресметлив поглед.
Преди да успея да отговоря, от външните стаи се чу женски глас. Намръщеното изражение изчезна от лицето на Алверон и той изпъна гръб на стола си. Прикрих усмивката си с ръка.
— Това е Мелуан — отбеляза маерът. — Ако не се лъжа, тя ще ни каже въпроса, за който ти споменах преди. — Той ме погледна лукаво. — Мисля, че ще ти хареса — истинска загадка.
139.
Без ключалка
Стейпс въведе Мелуан в стаята и двамата с Алверон се изправихме. Тя беше облечена в сиво и бледолилаво, а къдравата й кестенява коса беше прибрана назад, за да открие изящната й шия.
Мелуан беше следвана от двама слуги, които носеха дървен сандък. Маерът отиде и хвана съпругата си под ръка, докато Стейпс даваше указания на момчетата да поставят сандъка от едната страна на стола, на който щеше да седне тя. Прислужникът на Алверон набързо ги изгони навън и ми намигна съзаклятнически, преди да затвори вратата след себе си.
Като продължавах да стоя прав, се обърнах към Мелуан и й се поклоних.
— За мен е удоволствие да се срещнем отново… милейди? — изрекох последната дума като въпрос, тъй като не бях сигурен как да се обръщам към нея.
Земите на Лаклес някога са били графство, но това е било преди безкръвния бунт, когато те все още контролирали Тиню. Сватбата й с Алверон допълнително усложняваше нещата, тъй като не знаех дали има женска титла, която да съответства на маер.
— „Милейди“ е достатъчно добро обръщение между двама ни, поне когато сме насаме. — Мелуан махна с ръка, като с това реши въпроса. — Няма нужда от формалности с някой, на когото дължа толкова много. — Тя хвана ръката на Алверон. — Моля те, седни, ако желаеш.
Направих още един поклон и седнах на мястото си, като хвърлих възможно най-небрежен поглед на сандъка. Беше с размера на голям барабан, направен от добре напаснати брезови дъски, обковани с месинг.
Знаех, че подходящото поведение бе да водя учтив разговор за дреболии, докато някой от двама им не повдигне въпроса за сандъка. Но любопитството ми надделя.
— Беше ми казано, че вие носите някакъв въпрос с вас. Вероятно той е много сериозен, щом го държите така здраво затворен. — Кимнах към сандъка.
Мелуан погледна към Алверон и се засмя, сякаш той бе изрекъл шега.
— Съпругът ми каза, че не си от хората, които биха изтърпени дълго да не се захванат с някоя главоблъсканица.
— Това би влязло в противоречие с моята природа, милейди — леко засрамено се усмихнах аз.
— Не искам да те принуждавам да се бориш с природата си — усмихна се тя в отговор. — Би ли бил така добър да го сложиш пред мен?
Успях да повдигна сандъка, без да се нараня, но ако той тежеше по-малко от десет камъка, то тогава аз съм поет.
Мелуан седна по-напред на стола си и се наведе над сандъка.
— Леранд ми сподели за ролята, която си изиграл, за да се съберем двамата с него. Моите благодарности за това. Задължена съм ти. — Тъмнокафявите й очи бяха тържествени и сериозни. — Ала също така считам, че голяма част от този мой дълг ще бъде изплатен с онова, което се готвя да ти покажа. Мога да изброя на пръстите на двете си ръце хората, които са виждали това. Задължена или не, никога не бих решила да ти го покажа, ако съпругът ми не ме беше уверил в абсолютната ти дискретност.
Тя ме погледна многозначително.
— С ръка на сърцето си се заклевам, че няма да разкажа на никого за онова, което ще видя — уверих я аз, като се стараех да не показвам нетърпението си.
Мелуан кимна. След това, вместо да извади ключ, както очаквах, тя притисна ръце към двете страни на сандъка и леко плъзна два панела. Чу се тихо изщракване и капакът леко се открехна.