— Аз нищо такова не съм усетил.
— Нито пък аз — намеси се Мелуан.
Това сякаш я обиждаше.
— Имам изключително чувствителни ръце — честно признах аз. — Нужни са ми за моята работа.
— За твоята магия ли? — попита тя с нотка на добре прикрито, детинско благоговение.
— И за музиката — добавих аз. — Ще ми позволите ли?
Тя кимна. Тогава взех ръката й в своята и я притиснах към горната част на кутията.
— Ето тук. Можете ли да я почувствате?
Мелуан сбърчи чело в опит да се съсредоточи.
— Може би съвсем леко. — Тя отдръпна ръка. — Сигурен ли си, че е резба?
— Твърде равномерна е, за да е случайност. Как така никога преди не сте я забелязали? Не се ли споменава за нея в нито една от историите, които са ви разказвали?
— Никой не би помислил да записва каквото и да е за кутията Лоеклос. — Изглеждаше изненадана. — Нали ти казах, че това е тайната на тайните?
— Покажи и на мен — подкани ме Алверон.
Прокарах пръстите му върху резбата.
— Нищо не усещам — намръщи се той. — Сигурно пръстите ми са твърде стари. Възможно ли е да са букви?
Поклатих глава.
— Шарката е плавна като спирали. Но не се повтаря, променя се… — Внезапно ме порази една мисъл. — Може да е илишки възел за разказване на истории.
— Можеш ли да го прочетеш? — попита маерът.
Прокарах пръсти върху резбата.
— Не знам достатъчно илишки, за да прочета и прост възел, дори ако връвта беше между пръстите ми — поклатих глава аз. — Освен това възлите вероятно са се променили през последните три хиляди години. Познавам няколко човека в Университета, които биха могли да го прочетат.
Алверон погледна Мелуан, но тя категорично поклати глава.
— Няма да позволя това да бъде разказвано на непознати.
Маерът изглеждаше разочарован от този отговор, но не настоя. Вместо това се обърна отново към мен:
— Позволи ми да ти задам отново твоите собствени въпроси. Какво е това дърво?
— Издържало е три хиляди години — започнах да разсъждавам на глас. — Тежко е, въпреки че е кухо. Така че трябва да е бавно растящо дърво като габъра или ренела. Цветът и теглото му ме карат да мисля, че в него има и доста метал като в роаха. Вероятно желязо и мед — свих рамене. — Това е всичко, което мога да предположа.
— Какво има вътре?
Помислих малко, преди да кажа каквото и да е.
— Нещо по-малко от кутия за сол… — подхванах аз.
Мелуан се усмихна, но Алверон леко се намръщи, затова побързах да продължа.
— По начина, по който се премества тежестта му, когато го наклоня, изглежда, че е нещо метално. — Затворих очи и се заслушах в приглушеното трополене на онова, което се движеше в кутията. — Не. По тежестта му съдя, че може би е нещо, направено от стъкло или камък.
— Нещо ценно — каза маерът.
Отворих очи.
— Не непременно. Станало е ценно, защото е старо и защото е в семейството от толкова дълго. Освен това е ценно, защото е загадка. Но било ли е ценно още от самото начало? — свих рамене. — Кой би могъл да каже?
— Но човек обикновено заключва неща, които са ценни — изтъкна Алверон.
— Точно така. — Вдигнах кутията и показах гладката й повърхност. — Тя не е заключена. Всъщност може би е затворена, защото в нея има нещо опасно.
— Защо мислиш така? — с любопитство попита маерът.
— Защо ще си правят този труд? — възпротиви се Мелуан. — Защо ще запазват нещо опасно? Ако нещо е опасно, човек го унищожава. — Изглежда, че тя намери отговора на собствения си въпрос в момента, в който го изрази на глас. — Освен ако то не е било не само опасно, но и ценно.
— Може би е било твърде полезно, за да бъде унищожено — предположи Алверон.
— Може би не може да бъде унищожено — додадох аз.
— Последният и най-важен въпрос — продължи маерът и се наведе още по-напред на стола си, — как се отваря?
Дълго гледах кутията, повъртях я в ръцете си, натиснах страните й. Прокарах пръсти по резбата, опитвайки се да открия процеп, който очите ми не можеха да забележат. Раздрусах я леко, помирисах въздуха около нея и я вдигнах на светлината.
— Нямам представа — признах накрая.
— Предполагам, че очаквах прекалено много. — Раменете на Алверон леко се отпуснаха. — Може би е някаква магия?
Поколебах се дали да не му кажа, че такава магия съществува само в приказките.