— Това не може да се отрече — призна той. — Все едно го е написала с кръв.
— Мисля, че й се е искало да го направи — рекох аз, — но щеше да й се наложи да се самоубие, за да довърши втората страница.
Подадох му втория лист.
Бредон го взе и продължи да чете, а лицето му ставаше все по-бледо.
— В името на боговете около нас! — възкликна той. — Има ли такава дума „нарастък“?
— Има — отвърнах аз.
Бредон довърши втората страница, след това се върна отначало и бавно започна да чете повторно. Накрая вдигна поглед към мен.
— Ако имаше жена — каза той, — която да ме обича с една десета от страстта, която тази дама изпитва към теб, щях да се считам за най-щастливия мъж.
— Какво значи това? — попитах аз и вдигнах пръстена.
Още миришеше на дим. Вероятно беше прогорила името си върху него едва тази сутрин.
— Ако беше от някой фермер — сви рамене Бредон, — можеше да означава много неща. Но тук? От някой с благороден произход? — Той поклати глава, очевидно не знаеше какво да каже.
— Мислех, че според етикета има само три вида пръстени.
— Има само три, които се използват — поясни той. — Само три вида се изпращат и показват. Някога изпращали дървени пръстени, за да повикат слугите — онези, чието положение е толкова ниско, че не заслужават желязо. Но това било много отдавна. Постепенно изпращането на дървен пръстен започнало да се счита за прекалено пренебрежително.
— Пренебрежителното отношение е нещо, което мога да преживея — облекчено рекох аз. — С мен са се държали пренебрежително далеч по-добри хора от нея.
— Така е било преди сто години — продължи Бредон. — Нещата се променили. Проблемът бил, че тъй като дървените пръстени били считани за израз на пренебрежение, някои слуги смятали за обидно да ги получават. И тъй като човек не би искал да обиди началника на своята конюшня, той не му изпращал дървен пръстен. Но ако началникът на конюшнята не получавал дървен пръстен, то и шивачът не трябвало да получава, защото и той щял да се засегне.
— И така нататък — кимнах разбиращо аз. — В крайна сметка всички се чувствали обидени от получаването на дървен пръстен.
Бредон кимна.
— Умният човек би се старал да е в добри отношения със слугите си — обясни той. — Дори и момчето, което носи вечерята, може да ти има зъб. А има хиляди невидими начини, по които и най-нисшестоящите сред тях биха могли да си отмъстят. Дървените пръстени вече изобщо не се използват. Сигурно щяха да са забравени, ако не присъстваха в сюжета на няколко пиеси.
Погледнах пръстена.
— Значи аз стоя по-ниско от момчето, което чисти клозетите.
Бредон се прокашля смутено.
— Всъщност е по-зле — отбеляза той. — Това означава, че за нея ти дори не си човек. Не заслужаваш да бъдеш признат за човешко същество.
— А, разбирам — рекох аз.
Нахлузих дървения пръстен на пръста си и стиснах ръката си в юмрук. Всъщност ми беше точно по мярка.
— Това не е точно пръстен, който би носил — с неудобство ме предупреди Бредон. — В действителност е точно обратното. — Той ме погледна с любопитство. — Предполагам, че пръстенът на Алверон вече не е у теб?
— Той действително си го поиска обратно. — Взех от масата писмото на маера и подадох и него на Бредон.
— „При първа възможност“ — цитира Бредон и сухо се засмя. — Това казва доста повече неща, отколкото изглежда на пръв поглед. — Той остави писмото. — Все пак така вероятно е по-добре. Ако беше запазил благоразположението му, щеше да се превърнеш в бойно поле между тях двамата — като зърно пипер между нейното хаванче и неговото чукало. Щяха да те смачкат в своите кавги.
Очите му се върнаха отново към дървения пръстен на ръката ми.
— Предполагам, че не ти го е дала лично? — с надежда попита той.
— Изпрати го по куриер — тихо въздъхнах аз. — Гвардейците също го видяха.
На вратата се почука. Отворих я и един куриер ми подаде писмо.
Затворих вратата и погледнах печата.
— Лорд Праевек — съобщих аз.
— Кълна се, че този човек прекарва всеки миг, в който е буден, с ухо, допряно до някоя ключалка, или с език, заврян в нечий задник.
Засмях се, отворих писмото и набързо го прегледах.
— Иска си пръстена обратно — съобщих аз. — Доста е зацапано, дори не е изчакал мастилото да засъхне.