— Липсваше ми — тихо каза тя, без да вдига поглед. — Не си тръгвай отново.
— Нямам намерение да си тръгвам — меко я уверих аз. — Имам твърде много неща за правене тук.
Аури наклони глава настрани и ме погледна през облака на косите си.
— Като да ме посещаваш ли?
— Като да те посещавам — съгласих се аз.
143.
Безкръвен
Имаше една последна изненада, която ме очакваше при завръщането ми в Университета.
Бяха изминали едва няколко дни, откакто се бях прибрал, когато отидох на работа в Рибарника. Макар вече да не се нуждаех така отчаяно от пари, заниманията там ми липсваха. Имаше нещо дълбоко удовлетворяващо в това да създаваш нещо с ръцете си. Правилното изобретяване е като песен, направена от материални неща. То е акт на съзидание.
Затова отидох в Ателието, като мислех да започна с нещо просто, тъй като бях загубил форма. Докато се приближавах до гишето, забелязах познато лице.
— Здравей, Базил — казах аз. — Какво направи този път, за да се озовеш тук?
Той сведе поглед.
— Неправилна работа с реагенти — промърмори.
— Не е толкова зле — засмях се. — Ще излезеш след около цикъл.
— Да. — Той вдигна поглед и се усмихна стеснително. — Чух, че си се върнал. Да не би да си дошъл за парите?
Спрях насред списъка, който правех наум, за нещата, нужни за направата на комин.
— Не те разбрах?
Базил наклони глава настрани.
— Сумата, която имаш да получаваш — обясни той — за Безкръвния. — Погледна ме за момент, сетне на лицето му внезапно се изписа разбиране. — Точно така, ти няма как да знаеш…
Той се отдалечи от гишето за момент и после се върна с нещо, което приличаше на осемстенна лампа, направена изцяло от желязо.
Различаваше се от „уловителя на стрели“, който бях направил. Онзи, който аз бях конструирал, беше изработен от отпадъци и беше доста груб. Този беше гладък и лъскав. Всички части прилепваха плътно една към друга и беше покрит с тънък слой прозрачен алхимичен емайл, който щеше да го предпазва от дъжд и прах. Беше хитро — трябваше да го включа в първоначалната си схема.
Макар донякъде да бях поласкан, че някой е харесал достатъчно изобретението ми, за да го изкопира, повече се подразних, че виждам „уловител на стрели“, който е толкова по-лъскав от моя оригинал. Забелязах издайническата еднаквост на отделните части.
— Някой е направил комплект шаблони за отливане? — попитах аз.
— О, да — кимна Базил, — отдавна, при това са два комплекта. — Той се усмихна. — Трябва да призная, че това е хитроумно нещо. Отне ми доста време да се сетя как работи инерционният превключвател, но сега, когато знам как става… — Той потупа с пръст челото си. — И аз самият направих два уловителя. За времето, което отнема, се изкарват добри пари. За предпочитане е пред палубните фенери.
Това ме накара да се усмихна.
— Всичко е за предпочитане пред палубните фенери — съгласих се аз и вдигнах уловителя. — Този един от твоите ли е?
— Моите се продадоха преди месец — поклати глава той. — Не се застояват много. Постъпил си умно, като си им сложил толкова ниска цена.
Повъртях устройството в ръцете си и видях една дума, издълбана върху метала. Квадратните букви бяха отпечатани толкова дълбоко в желязото, че ми стана ясно, че са част от шаблона. Пишеше „Безкръвен“.
Вдигнах поглед към Базил. Той се усмихна.
— Ти замина, без да му дадеш подходящо име — обясни той. — След това Килвин направи схемата официална и я добави в архивите. Трябваше да му дадем някакво име, преди да започнем да го продаваме. — Усмивката му леко посърна. — Но това се случи горе-долу по времето, когато се разнесе мълвата, че си загинал в морето. Затова Килвин доведе магистър Елодин…
— За да му даде подходящо име — довърших вместо него аз, като продължавах да въртя уловителя в ръце. — Разбира се.
— Килвин мърмори известно време — продължи Базил. — Нарече името драматична глупост. Но то остана. — Той сви рамене, наведе се, порови малко и извади една книга. — Както и да е, искаш ли си дяла? — Започна да прелиства страниците. — Вече се с натрупала солидна сума. Доста хора започнаха да ги правят.
Той намери страницата, която търсеше, и прокара пръст по редовете.
— Ето го. Досега са продадени шейсет и осем…
— Базил — прекъснах го аз, — наистина не разбирам за какво говориш. Килвин вече ми плати за първата бройка, която направих.