Амброуз Джакис
Университета (три километра западно от Имре)
Беленай-Барен
Централната федерация
Платих напитката си и се отправих към площада на търговците на говеда. Когато бях само на няколко пресечки от него, свалих шаеда и го прибрах в пътната торба. След това пуснах писмото на улицата и стъпих върху него, като малко провлякох крак върху му, преди да го вдигна отново и да го изтупам.
Почти бях стигнал площада, когато забелязах последното нещо, което ми беше нужно.
— Хей, ти — обърнах се аз към един възрастен мустакат мъж, който се беше облегнал на близката сграда. — Ще ти дам половин пени, ако ми заемеш шапката си.
Старецът свали изцапаната шапка от главата си и я погледна. Главата му беше много плешива и бледа. Той леко присви очи под слънчевата светлина на късния следобед.
— Моята шапка? — с дрезгав глас попита той. — Можеш да я получиш за едно цяло пени заедно с благословията ми. — Той ми се ухили с надежда и протегна тънката си трепереща ръка.
Дадох му едно пени.
— Би ли подържал това за момент? — Подадох му плика и нахлупих с две ръце старата безформена шапка до ушите си.
Използвах прозореца на близкия магазин, за да се уверя, че нито един кичур от червената ми коса не се подава навън.
— Отива ти — увери ме старецът и се закашля с влажна кашлица.
Взех си обратно писмото и огледах мръсните отпечатъци, които той беше оставил.
Оттам до площада на търговците на говеда беше съвсем близо. Прегърбих се леко и присвих очи, докато вървях сред тълпата наоколо. След няколко минути слухът ми долови ясно различим южен винтишки акцент и аз се приближих до няколко мъже, които товареха чували от зебло в една каруца.
— Ехей — казах аз със същия акцент, — вие, хора, да не сте тръгнали към Имре?
Един от мъжете метна в каруцата чувала, който носеше, приближи се и изтупа прахта от ръцете си.
— Ще минем оттам — отвърна той. — Да не си търсиш превоз?
Поклатих глава и извадих писмото от пътната си торба.
— Имам едно писмо за там. Щех и сам да го отнеса, но корабът ми отплава утре. Купих го от един моряк в Ганери за цял кватер бит — обясних аз. — Той самият го е получил от некво моме за един бит. — Смигнах му. — Чух, че много бързала да му го даде.
— Дал си един кватер бит? — рече мъжът и невярващо поклати глава. — Ти си голем мошеник. Никой нема да даде толкоз пари за некво писмо.
— Ей! — вдигнах пръст аз. — Чай да видиш за кой е първо.
Вдигнах писмото, за да го види.
Той присви очи.
— Джакис? — бавно прочете той и по лицето му стана ясно, че името му е познато. — Т’ва да не е момчето на барон Джакис?
— Първородният — кимнах самодоволно аз. — Толкоз богато момче сигур ще плати доста пари за писмо от своята дама. Мисля, че ще даде цял нобъл.
Мъжът погледна писмото.
— Може и тъй да е — предпазливо се съгласи той. — Ама виж — на него не пише нищо друго освен „Университета“. Бил съм там. Местото не е малко.
— Момчето на барон Джакис едва ли спи в некоя колиба — ядосано отвърнах аз. — Питай некой кое е най-хубавото място — там ще го намериш.
Мъжът кимна сякаш на себе си и ръката му несъзнателно посегна към кесията.
— Предполагам, че мога да го взема от тебе — неохотно каза той, — но само срещу един кватер бит. И без това рискът ще е само за мене.
— Имай сърце бе, човек! — направих жалък опит да протестирам аз. — Пренесъл съм го на хиляда и триста километра! Това да не е малко!
— Добре — примири се той и извади пари от кесията си. — Тогава ще ти дам три бита.
— Ще взема половин раунд — недоволно промърморих аз.
— Ще вземеш три бита — заяви мъжът и протегна мърлявата си длан.
Подадох му писмото.
— Да не забравиш да му кажеш, че е от неговата благородна дама — напомних му аз, докато се обръщах да си вървя. — Богаташки дрънканици. Казвам ти, вземи к’вото можеш от него.
Напуснах площада, след което се изправих и свалих шапката. Извадих шаеда си от пътната торба и го метнах с лекота върху раменете си. Започнах да си подсвирквам и когато стигнах до плешивия стар просяк, му върнах шапката и му дадох още три бита.
Когато за първи път чух историите, които хората разказваха за мен в Университета, очаквах, че те бързо ще бъдат забравени. Мислех, че интересът към тях ще пламне изведнъж и после също толкова бързо ще угасне като пламък, който е останал без подпалки.