Но не стана така. Разказите за това как Квоте спасил момичетата и се озовал в леглото на Фелуриан представляваха смесица от късчета истина и смешните лъжи, които бях подхвърлил, за да подобря репутацията си. Имаше предостатъчно материал, затова историите се разпространяваха като горски пожар при силен вятър.
Да си призная, не знаех дали трябва да съм развеселен или обезпокоен. Когато отидех в Имре, хората ме сочеха и шепнеха помежду си. Известността ми стана толкова голяма, че в един момент вече беше невъзможно да премина незабелязан от другата страна на реката и да подслушвам историите, които хората си разказваха.
От друга страна, Тарбеан беше на шейсет и пет километра разстояние.
След като оставих площада на търговците на говеда зад гърба си, се върнах в стаята, която бях наел в една от по-хубавите части на града. В този район вятърът от океана разнасяше вонята и прахта и оставяше усещането, че въздухът е чист и прозрачен. Поисках да ми донесат вода, за да се изкъпя, и в пристъп на щедро разточителство, което би смаяло и мен самия само преди няколко години, платих три пенита на портиера, за да отнесе дрехите ми в най-близката сийлдишка перачница.
След това отново чист и приятно ухаещ слязох в общото помещение.
Внимателно бях подбрал странноприемницата. Не беше скъпа, но не беше и долнопробна. Общата стая беше с нисък таван и уютна. Странноприемницата се намираше на кръстопътя на два от най-натоварените пътища на Тарбеан и в нея можеше да се видят сийлдишки търговци, рамо до рамо с илишки моряци и винтишки каруцари. Мястото беше идеално, за да чуеш всякакви истории.
Не след дълго се бях притаил в края на бара и слушах как съм убил черния звяр на Требон. Бях смаян. Наистина бях убил един дракус, който вилнееше в Требон, но когато Нина дойде да ме посети, тя не знаеше името ми. Нарастващата ми репутация някак бе стигнала до град Требон и беше повлякла и тази история по пътя си.
Там, на бара, научих много неща. Очевидно притежавах кехлибарен пръстен, който принуждава демоните да ми се подчиняват. Можех да пия цяла нощ и така и да не се напия. Отварях врати само като ги докоснех с ръка, и имах наметало, изтъкано от паяжини и сенки.
Тогава за пръв път чух някой да ме нарича Квоте Арканиста. Очевидно името не беше ново. Групата мъже, които слушаха историята, просто кимнаха, когато го чуха.
Научих, че знам дума, която спира стрелите направо във въздуха.
Квоте Арканиста кървял само ако ножът, който го е порязал, е направен от необработено, незакалено желязо.
Младият чиновник се стремеше да увеличи напрежението за драматичния финал на историята и аз бях истински любопитен как ще спра демоничния звяр, след като пръстенът ми е строшен на парчета, а наметалото ми от сенки — почти изгоряло. Но точно когато се готвех да вляза в църквата на Требон, разбивайки вратата с магическа дума и едно-едничко духване в дланта си, вратата на странноприемницата се отвори широко и стресна всички, когато се удари силно в стената.
На прага стоеше млада двойка. Жената беше красива, с тъмна коса и тъмни очи. Мъжът беше богато облечен. Лицето му беше бледо и стреснато.
— Не знам какво се случи! — извика той, докато се оглеждаше трескаво наоколо. — Просто се разхождахме и изведнъж тя спря да диша!
Бях до нея, преди някой в стаята още да е успял да се изправи. Жената почти беше паднала върху една празна пейка, а придружителят й се бе надвесил над нея. Едната й ръка беше притисната към гърдите й, а другата немощно отблъскваше мъжа. Той не й обърна внимание и продължи да се приближава към нея. Тя продължи да се дърпа встрани от него, докато накрая не се озова на ръба на пейката.
Блъснах го грубо встрани.
— Мисля, че в момента не иска да се приближаваш до нея.
— Кой си ти? — попита той с изтънял глас. — Лекар ли си? Кой е този мъж? Някой веднага да повика лекар! — Той се опита да ме изблъска с лакът.
— Ти! — Посочих един едър моряк, седнал на близката маса. — Хвани този мъж и го отведи там!
Гласът ми изсвистя като камшик и морякът скочи на крака, сграбчи младия благородник за врата и набързо го извлече.
Обърнах се отново към жената и наблюдавах как съвършените й устни се отварят. Тя се напрегна и едва успя мъчително да си поеме дъх. Очите й бяха обезумели и влажни от страх. Приближих се до нея и заговорих възможно най-меко.