— Не трябваше да го правиш — укорих я аз. — Преди ми харесваше повече.
— Точно за това става дума, нали? — Тя вдигна поглед към мен, вирна гордо брадичка и разтръска косата си. — Ето. Сега какво мислиш?
— Мисля, че се страхувам да ти правя повече комплименти — признах аз, без да съм съвсем сигурен какво точно съм направил не както трябва.
Държанието й леко се смекчи и раздразнението й се стопи.
— Просто е смущаващо. Никога не съм очаквала, че някой ще успее да го прочете. Как би се почувствал, ако някой видеше, че носиш знак, който гласи „аз съм смел и красив“?
Настъпи мълчание. Преди то да е продължило твърде дълго, аз казах:
— Да не би да те задържам от някаква неотложна работа?
— Само ескуайър Страхота. — Тя направи небрежен жест по адрес на придружителя й, който си бе тръгнал.
— Беше доста неотложен, нали? — попитах аз с полуусмивка и повдигнах вежди.
— Всички мъже са неотложни по един или друг начин — отвърна тя с подигравателна сериозност.
— Значи продължават да се придържат към онази своя книга?
Изражението на Дена стана печално и тя въздъхна.
— Надявах се, че с възрастта престават да обръщат толкова внимание на книгата. Вместо това открих, че едва обърнали са страницата. — Тя вдигна ръка и показа два пръстена. — Сега вместо рози ми дават злато и щом го направят самоуверено, очакват да бъдат богато възнаградени.
— Поне те отегчават мъже, които са заможни — успокоих я аз.
— На кой му е притрябвал мъж посредствен? — изтъкна тя. — Няма особено значение дали богатството му е голямо или малко.
Сложих нежно ръка върху нейната.
— Трябва да простиш на тез мъже с безчестни мисли. Тез мъже, бедни и богати, щом видят, че не могат да те имат, опитват се да купят нещо, що не се продава.
— Молба за милост за враговете! — Дена изръкопляска възхитено.
— Просто отбелязвам, че ти самата също правиш подаръци — казах аз, — както аз самият знам добре.
Очите й се втвърдиха и тя поклати глава.
— Има голяма разлика между подарък, даден от сърце, и такъв, който да те обвърже с някой мъж.
— В това има истина — признах аз. — Златото е също толкова подходящо за верига, колкото и желязото. И все пак човек едва ли може да обвини мъжете, които се опитват да украсят снагата ти.
— Едва ли — рече тя с усмивка, която беше едновременно кисела и уморена. — Много от техните предложения искат по-скоро да ме съблекат. — Тя ме погледна. — А ти? Искаш да ме украсиш или да ме съблечеш?
— Мислил съм за това — признах аз и тайно се усмихнах, защото знаех, че нейният пръстен е прибран на безопасно място в стаята ми в „При Анкер“.
Огледах я демонстративно.
— И двете имат своите предимства, но златото не е за теб. Твърде ярка си, за да се нуждаеш от допълнителен блясък.
Дена хвана ръката ми и я стисна с нежна усмивка.
— О, мой Квоте, липсваше ми. Донякъде причината да дойда в този край на света бе, че се надявах да те намеря. — Тя се изправи и протегна ръка към мен. — Хайде, отведи ме далеч от всичко това.
148.
Истории с камъни
По време на дългия път обратно към Имре двамата с Дена разговаряхме за стотици незначителни неща. Тя ми разказа за градовете, които беше видяла: Тиню, Вартхерет, Андениван. На свой ред аз й разказах за Адемре и й показах няколко движения от езика на жестовете.
Тя се шегуваше с мен за нарастващата ми слава и аз й разказах каква е истината зад всички тези истории. Споделих й как се бяха провалили нещата с маера и тя се възмути от случилото се.
Но имаше много неща, за които не говорехме. Никой от двама ни не спомена нищо за това как се бяхме разделили в Северин. Не знаех дали не си беше тръгнала разгневена след скарването ни, или беше решила, че съм я изоставил. Всеки въпрос, свързан с това, изглеждаше опасен. В най-добрия случай такъв разговор би ни накарал да се чувстваме неудобно. В най-лошия — щеше да разпали отново предишния ни спор, а това беше нещо, което отчаяно се опитвах да избегна.
Дена носеше арфата със себе си, както и голям пътнически сандък. Предположих, че е завършила песента си и че сигурно вече я изпълнява. Безпокоеше ме обстоятелството, че щеше да я изпълнява и в Имре, където безброй певци и менестрели щяха да я чуят и да я разнесат по света.