— Че си очарователен — непринудено отговори тя — и учтив. Че ръцете ти не шарят, което в някои случаи очевидно е причина за недоволство. — Тя се подсмихна.
— Чие? — Вдигнах поглед, изпълнен с любопитство.
Фела се поколеба.
— На Мерадин — отвърна тя. — Но не си го чул от мен.
— Тя не ми каза и двайсет думи по време на вечерята — поклатих глава аз. — И е била разочарована, че не съм я опипвал след това? Мислех, че ме мрази.
— Тук сме далеч от Модег — отбеляза тя. — В тази част на света хората нямат достатъчно усет за правенето на любов. Някои жени не знаят как да се държат с мъж, който не е нахален.
— Много добре — рекох аз. — Какво друго казват?
— Нищо, което да е особено изненадващо — отвърна тя. — Макар да не си нахален, определено не е трудно да бъдеш разпален. Казват, че си щедър, остроумен и… — Тя не довърши, изглеждаше смутена.
— Продължавай — подканих я аз.
— Сдържан — добави Фела и въздъхна.
— Сдържан?
Не беше съкрушителният удар, който очаквах.
— Понякога всичко, което търсиш, е просто вечеря — обясни Фела — или компания, или разговор, или просто някой, с когото приятелски да се понатискаш. Но най-вече един мъж ти е нужен, за да… — Тя се намръщи и започна отначало. — Когато си с някой мъж… — Отново не довърши.
— Кажи каквото имаш да казваш — наведох се напред аз.
Тя сви рамене и извърна поглед.
— Ако бяхме заедно, щях да очаквам, че ще ме напуснеш. Не веднага. Не злобно и подло. Но знам, че щеше да го направиш. Не приличаш на онези мъже, които биха останали с едно момиче завинаги. Накрая щеше да намериш нещо, което е по-важно от мен.
Побутвах разсеяно един картоф в купата, без да знам какво да мисля.
— Тук има нещо повече от преданост — намеси се Сим. — Квоте би преобърнал света за това момиче. Нима не го виждаш?
Фела ме изгледа продължително.
— Мисля, че го виждам — рече тя.
— Ако ти можеш да го видиш, тогава и Дена би трябвало да може — разумно отбеляза Симон.
— Забелязвам го само защото гледам отстрани — поклати глава Фела.
— Любовта е сляпа? — засмя се Сим. — Това ли е съветът, който можеш да предложиш? — Той вдигна очи към тавана. — Стига, моля те.
— Никога не съм казвал, че съм влюбен — уточних аз. — Никога не съм казвал това. Тя ме обърква и аз съм привързан към нея. Но нещата не отиват по-далеч. И как биха могли? Не я познавам достатъчно добре, за да мога сериозно да твърдя, че я обичам. Как може да обичам нещо, което не разбирам?
Те ме гледаха мълчаливо известно време. След това Сим избухна в момчешкия си смях, все едно току-що бях казал най-забавното нещо, което някога е чувал. Той хвана ръката на Фела и целуна пръстена й от камък.
— Печелиш — каза й той. — Любовта е сляпа и глухоняма. Никога повече няма да се съмнявам в мъдростта ти.
Реших да продължа да проучвам мненията на други хора и отидох да потърся магистър Елодин. Накрая го намерих седнал под едно дърво в малка градинка близо до Мюз.
— Квоте! — Той ми махна лениво. — Ела, седни — покани ме той и побутна с крак към мен една купичка. — Хапни си малко грозде.
Взех си няколко зърна. В онези дни пресните плодове не бяха рядкост за мен, но въпреки това гроздето беше чудесно, откъснато точно преди да презрее. Дъвчех замислено. Съзнанието ми все още беше оплетено в мисли за Дена.
— Магистър Елодин — бавно започнах аз, — какво бихте помислили за човек, който непрекъснато променя собственото си име?
— Какво? — Той внезапно се изпъна, а в очите му се появи безпокойство и паника. — Какво си направил?
Реакцията му ме стресна и отбранително вдигнах ръце.
— Нищо! — твърдо заявих аз. — Не става въпрос за мен, а за едно момиче, което познавам.
Лицето на Елодин стана пепеляво.
— Фела? — попита той. — О, не. Не. Тя не би направила нещо такова. Твърде умна е за това.
Звучеше така, сякаш отчаяно се опитва да убеди самия себе си.
— Нямам предвид Фела — уверих го аз. — Става дума за едно момиче, което познавам. Всеки път, когато я срещна, тя е избрала да се нарича с ново име.
— О — каза Елодин и се отпусна.
Той отново се облегна на дървото и тихо се разсмя.
— Става дума за рождените имена — рече той с осезаемо облекчение. — В името на божиите кости, момче! Аз си помислих… — Той не довърши и поклати глава.