Изчаках известно време, за да видя дали той няма да продължи. Когато не го направи, зададох очевидния въпрос:
— Какво е летхани? Сериозно.
Темпи ме изгледа продължително, след което внезапно избухна в смях.
— Не знам. И не мога да ти кажа. — Той се засмя отново. Омаловажаване. — И все пак трябва да говорим за това.
Поколебах се и се зачудих дали това не беше някоя от странните му шеги, които, изглежда, никога не можех да схвана.
— Сложно е — каза той. — На моя език е трудно. А на твоя? Безсилие. Кажи ми какво знаеш за летхани.
Опитах се да измисля как да опиша какво съм чувал за летхани, като използвам само думите, които той знае.
— Чувал съм, че летхани е нещо тайно, което прави адемците силни.
— Да — кимна Темпи. — Това е вярно.
— Казват, че ако познаваш летхани, не можеш да загубиш битка.
Отново кимване.
Поклатих глава, защото разбирах, че не успявам да му обясня достатъчно добре.
— Казват, че летхани е тайна сила. Адемците задържат думите в себе си. — Направих жест, сякаш събирам някакви неща близо до тялото си и ги натрупвам в него. — След това тези думи са като горски пожар. Този пожар на думите прави адемците невероятно силни, невероятно бързи, с кожа, твърда като желязо. Затова можете да се биете с много хора и да побеждавате.
Темпи ме погледна внимателно и направи жест, който не успях да разпозная.
— Това са побъркани приказки — най-сетне рече той. — Това ли е правилната дума? Побъркани?
Той изплези език, започна да върти очи и да мърда пръсти край главата си.
Не се сдържах и се разсмях нервно.
— Да. „Побъркани“ е правилната дума. А също и „налудничави“.
— Тогава онова, което казваш, е побъркано, а също и налудничаво.
— Но онова, което видях днес — възразих аз. — Носът ти не се счупи, когато те удариха с глава. Това не е естествено.
Адемецът поклати глава и се изправи.
— Ела тук. Изправи се.
Станах и Темпи пристъпи по-близо до мен.
— Ударът с глава е хитър. Той е бърз. Може да изненада, ако противникът не е готов. Но аз не съм не готов.
Той се приближи още повече, докато гърдите ни почти се докоснаха.
— Ти си гръмогласният мъж — обясни той. — Главата ти е твърда. Моят нос е мек. — Той се пресегна и хвана главата ми с двете си ръце. — Ти искаш това.
Бавно наведе главата ми надолу, докато челото ми не се притисна в носа му.
— Ударът с глава е бърз. — Темпи пусна главата ми. — За мен — малко време. Мога ли да се движа?
Той премести главата ми надолу и едновременно с това се дръпна назад. Този път челото ми допря устата му, все едно се готвеше да ме целуне.
— Това не е добре. Устата е мека.
Отново наклони главата ми назад.
— Ако съм много бърз…
Темпи отстъпи цяла крачка назад и свали главата ми още по-ниско, докато челото ми не докосна гърдите му.
— Това пак не е добре. Гърдите ми не са меки. Но главата на този мъж е по-твърда от повечето. — Очите му леко проблеснаха и аз се изкикотих, осъзнавайки, че той се е пошегувал.
— Значи — каза адемецът и се върна на мястото, където бяхме започнали, — какво може да направи Темпи? — Той ми махна. — Удари с главата. Бавно. Аз покаже.
Леко неспокоен, бавно сведох глава надолу, сякаш се опитвах да му разбия носа.
Като се движеше със същата бавна скорост, Темпи се наведе напред и прибра леко брадичката си към гърдите. Промяната не беше голяма, но когато този път наведох глава надолу, носът ми срещна горната част на главата му.
— Видя ли? — Темпи отстъпи назад. — Хитрост. А не побъркано мислене за думи огън.
— Беше много бързо — казах аз, като се почувствах малко неудобно. — Не можах да го видя.
— Да. Битката е бърза. Упражнявай се да бъдеш бърз. Упражнения, а не думи огън.
Той направи жест за „настойчивост“ и ме погледна в очите нещо, което рядко правеше.
— Казвам това, защото ти си водачът. Трябва знаеш. Ако мислиш, че имам някакви тайни начини и желязна кожа… — Той отмести поглед и поклати глава. Опасно.
Двамата седнахме обратно при раниците си.
— Чувал съм го в една история — подхванах аз в опит да обясня, — като онези, които си разказваме вечер край огъня.
— Но ти — посочи ме той — имаш огън в ръцете си. Имаш… — Той щракна с пръсти и направи жест като огън, чиито пламъци внезапно са избуяли. — Можеш да правиш това и си мислиш, че адемците имат думи огън в себе си?