— А ако бяха спечелили?
— Тогава варварите щяха да знаят, че Темпи не се равнява на много. Лека веселост.
— Ако те бяха спечелили, тогава днешната битка нямаше да е летхани?
— Не. Ако паднеш и си счупиш крака в планинския проход, това все още е проход. Ако се проваля, докато следвам летхани, това все още е летхани. Сериозно. Затова разговаряме сега. Днес. С твоя нож. Това не беше летхани. Не беше правилното нещо.
— Страхувах се, че ще те наранят.
— Летхани не пуска корени там, където има страх — каза той така, сякаш рецитираше.
— Летхани би ли позволил да бъдеш наранен?
— Може би — сви рамене той.
— Част от летхани ли е да бъдеш… Подчертаване. Наранен?
— Може би не. Но те не го направиха. Да извадиш нож пръв, не е летхани. Ако спечелиш и си първият, извадил нож, тогава не печелиш. Голямо неодобрение.
Не можех да разбера какво има предвид с последните си думи.
— Не разбирам — признах аз.
— Летхани е правилното действие. Правилният начин. Правилното време. — Лицето на Темпи внезапно просветна. — Старият търговец — каза той с видим ентусиазъм, — от историята с денковете. Как е думата?
— Калайджията?
— Да. Калайджията. Как трябва да се отнасяш с такива хора?
— Как? — знаех отговора, но исках да видя какво ще каже адемецът.
Той ме погледна и притисна пръсти един към друг. Раздразнение.
— Трябва да бъдеш любезен и да им помагаш. И да говориш добре. Винаги да си възпитан. Винаги.
— И ако ти предложат нещо, трябва да обмислиш дали да го купиш — кимнах аз.
— Да! — Темпи направи тържествуващ жест. — Можеш да направиш много неща, когато срещнеш калайджия, но само едно от тях е правилно. — Той се поуспокои. Предупреждение. — Но само да го направиш не е летхани. Първо трябва да го знаеш и след това да го направиш. Това е летхани.
Замислих се за момент.
— Значи летхани е да бъдеш учтив?
— Не учтив. Не любезен. Не добър. Не задължен. Летхани не е нито едно от тези неща. Всеки момент. Всеки избор. Всички различни. — Той ми хвърли проницателен поглед. — Разбираш ли?
— Не.
Щастие. Одобрение. Темпи се изправи на крака и кимна.
— Добре е да знаеш, че не знаеш. Добре е, че го казваш. Това също е летхани.
88.
Слушане
Когато двамата с Темпи се върнахме в лагера, заварихме там изненадващо весело настроение. Дедан и Хеспе се усмихваха един на друг, а Мартен бе успял да застреля дива пуйка за вечеря.
И така, хапвахме и се шегувахме помежду си. А когато приключихме с миенето на съдовете, Хеспе ни разказа своята история за момчето, което било влюбено в луната, като я започна отначало. Като по чудо Дедан успя да задържи устата си затворена и аз започнах да се надявам, че малката ни група най-сетне се превръща в екип.
На Джакс не му било особено трудно да следва луната, защото в онези дни тя била винаги пълна. Висяла в небето кръгла като чаша, ярка като свещ и никога не се променяла.
Момчето вървяло дни наред и краката го заболели. Той продължавал да върви месеци и месеци наред и гърбът му се уморявал от тежестта на раницата. Минали години и той все така вървял. Станал висок, жилав и слаб и вечно бил гладен.
Когато се нуждаел от храна, търгувал с вещите от денковете на калайджията. Когато обувките му изтънели, той постъпил по същия начин. Джакс продължавал по своя път и пораснал умен и хитър.
През цялото това време луната не му излизала от главата. Щом се замислел за нея, не можел да направи и крачка повече. Тогава слагал очилата и вдигал поглед към закръглената й форма, която се носела в небето. Когато я видел, усещал някакво бавно раздвижване в гърдите си. С времето започнал да си мисли, че е влюбен.
Накрая пътят, по който вървял, минал през Тиню като всички други пътища. Но той продължил да следва големия каменен път на изток, към планините.
Пътят непрекъснато се изкачвал нагоре и нагоре. Джакс изял последните хляб и сирене, които му били останали. Изпил последната си вода и последното си вино. Вървял дни наред, без да пие и да яде, а луната ставала все по-голяма в нощното небе над него.
Точно когато силите му вече го напускали, момъкът се изкачил на един хълм и видял старец, който седял пред входа на пещера. Имал дълга сива брада и бил облечен в дълга сива роба. На главата си нямал коса, нито обувки — на краката си. Очите му били отворени, а устата затворена.