— Как мога да го направя? — зачудил се момъкът.
Старецът се усмихнал.
— Точно това е въпросът, нали? Имаш ли нещо, което луната да иска? Имаш ли какво да й предложиш?
— Само онова, което нося в тези денкове.
— Нямах това предвид — промърморил мъжът. — Но можем да хвърлим поглед на онова, което си донесъл.
Старият отшелник прегледал първия денк и открил много практични неща. Съдържанието на втория денк било по-скъпо и рядко, но не особено полезно.
Тогава старецът забелязал третия денк.
— А какво имаш там?
— Така и не успях да го отворя — признал младежът. — Възелът е твърде труден за мен.
Отшелникът затворил очи за момент и се заслушал. После ги отворил и се намръщил на Джакс.
— Възелът казва, че си се опитвал да го разкъсаш. Че си го рязал с нож и си го хапал със зъби.
Момъкът се изненадал.
— Така е — признал той. — Казвам ти, опитах всичко, за да го развържа.
— Едва ли всичко — пренебрежително отбелязал старецът и вдигнал денка, докато възелът се оказал пред лицето му. — Ужасно съжалявам — казал му той, — но би ли се развързал? — Направил пауза. — Да. Извинявам се. Той няма да прави повече така.
Възелът се развързал и отшелникът отворил денка. Когато погледнал вътре, очите му се разширили и той леко подсвирнал.
Но когато онзи разстлал съдържанието на денка на земята, Джакс посърнал. Той се надявал, че вътре ще има пари, скъпоценни камъни или някакво съкровище, което ще може да предложи на луната като подарък. Но в денка имало само парче изкривено дърво, каменна флейта и малка желязна кутия.
От тези три неща единствено флейтата привлякла вниманието на момъка. Тя била направена от бледозелен камък.
— Когато бях малък, имах флейта — споделил той. — Но тя се счупи и аз така и не успях да я поправя.
— Всички неща тук са доста впечатляващи — отбелязал отшелникът.
— Флейтата е доста хубава — свил рамене Джакс. — Но каква е ползата от парче дърво и кутия, която е твърде малка, за да ти служи?
Мъжът поклатил глава.
— Не ги ли чуваш? Повечето неща шепнат. А тези тук крещят. — Той посочил към парчето изкривено дърво. — Ако не греша, това е сгъваема къща. Доста хубава при това.
— Каква е тази сгъваема къща?
— Нали знаеш как когато сгъваш парче хартия, при всяко следващо прегъване то става по-малко? — Старецът посочил парчето изкривено дърво. — Сгъваемата къща е нещо подобно. Само дето е къща, разбира се.
Джакс взел парчето изкривено дърво и се опитал да го изправи. Внезапно в ръцете му се оказали две парчета дърво, които приличали на част от рамка на врата.
— Не я разгъвай тук! — извикал отшелникът. — Не искам в пещерата ми да има къща, която да спира слънчевата светлина!
Младежът се опитал да събере отново двете парчета дърво.
— Защо не мога да я сгъна?
— Предполагам, че защото не знаеш как — отвърнал му старецът. — Предлагам първо да решиш къде искаш да я сложиш, преди да разгънеш останалата част.
Джакс внимателно оставил парчетата дърво и взел флейтата.
— Тя също ли е специална?
Той доближил устните си до нея и изсвирил простите трели на песента на козодоя.
Хеспе се усмихна закачливо, допря позната дървена свирка до устните си и изсвири: „Та-та дий. Та-та дий.“
Разбира се, всички знаят, че козодоят е нощна птица и се появява едва след като слънцето се скрие. Въпреки това една дузина козодои долетели и накацали около Джакс, като го наблюдавали с любопитство и примигвали на ярката слънчева светлина.
— Изглежда, че е нещо повече от обикновена флейта — отбелязал отшелникът.
— А кутията?
Момъкът се пресегнал и я взел. Била тъмна, студена и достатъчно малка, за да я затвори в шепата си.
— Тя е празна.
Старецът потреперил и извърнал поглед от кутията.
— Откъде знаеш, след като не си погледнал вътре?
— Със слушане — отвърнал възрастният мъж. — Учуден съм, че и ти самият не я чуваш. Това е най-празното нещо, което някога съм чувал. То кънти. Предназначението на кутията е в нея да се държат разни неща.
— Предназначението на всички кутии е да се държат в тях разни неща.