Темпи красноречиво сви рамене.
— Какви брони носеха? — попита Дедан.
Адемецът замълча за момент, сетне се пресегна и потупа ботуша ми.
— Това?
— Кожа? — предположих аз.
— Кожа — кимна той. — Твърда, с метал по нея.
Дедан се поотпусна.
— Това поне е нещо — замислено рече той и след това хвърли пронизващ поглед към Хеспе. — Какво? Защо ме гледаш така?
— Не гледах теб — хладно отвърна наемницата.
— Погледна ме и завъртя очи ето така. — Той се обърна към Мартен. — Видя я как завъртя очи, нали?
— Млъкнете! — изръмжах им аз.
За моя изненада настъпи тишина. Закрих очите си с длани и се опитах да обмисля сериозно ситуацията.
— Мартен, кога ще се стъмни?
Той вдигна поглед към тъмносивото небе.
— Още час и половина ще е светло като сега — отвърна той с дрезгав глас. — Достатъчно, за да вървим по следи. След това може би още четвърт час ще имаме слаба светлина. Слънцето ще залезе бързо зад тези облаци.
— Ще можеш ли да се справиш с още малко обикаляне днес? — попитах го аз.
Усмивката му ме изненада.
— Ако можем да намерим кучите синове тази нощ, нека го направим. Достатъчно дълго обикалям това забравено от бога място заради тях.
Кимнах, пресегнах се и взех щипка влажна пепел от жалкия ни малък огън. Разтрих я замислено между пръстите си, събрах я в един малък парцал и я напъхах в плаща си. Не беше особено добър източник на топлина, но беше за предпочитане пред нищо.
— Добре — започнах аз. — Темпи ще ни отведе при телата, след това ще видим дали ще успеем да ги проследим обратно до лагера им.
Изправих се.
— Я чакай! — възкликна Дедан и вдигна ръка. — А ние?
— Двамата с Хеспе ще останете тук и ще пазите лагера. — Трябваше да си прехапя езика, за да не добавя: „и се опитайте да поддържате огъня да не изгасне“.
— Защо? Да отидем всички заедно. Можем да се погрижим за тях тази нощ! — заяви той и се изправи.
— А ако са цяла дузина? — попитах аз с възможно най-язвителния си тон.
Дедан замълча за момент, но не отстъпи:
— Ще разполагаме с предимството на изненадата.
— Няма да разполагаме с предимството на изненадата, ако и петимата бродим из района и вдигаме шум — разпалено възразих аз.
— Тогава ти защо ще ходиш? — попита Дедан. — Може да отидат само Темпи и Мартен.
— Аз ще отида, защото трябва да видя с какво си имаме работа. Аз съм този, който ще състави план, позволяващ ни да се измъкнем живи от тук.
— Защо изобщо планът трябва да бъде измислен от новобранец като теб?
— Губим време, докато е светло — уморено се намеси Мартен.
— Благословен да е Техлу, най-сетне проговори гласът на разума! — възкликнах аз и погледнах Дедан. — Ние тръгваме. Вие оставате. Това е заповед.
— Заповед? — невярващо повтори Дедан като ехо.
Известно време двамата се измервахме с опасни погледи, след това аз се обърнах и последвах Темпи към дърветата. В небето над главите ни проехтя гръмотевица. Между дърветата повя вятър и за момент разнесе неспирно ръмящия ситен дъждец. Той бе заменен от постоянен и силен дъжд.
90.
Да изпееш песен
Темпи повдигна боровите клони, с които бе покрил двамата мъже. Телата им бяха внимателно положени по гръб и те изглеждаха така, сякаш спят. Коленичих край по-едрия, но преди да успея да го огледам по-отблизо, усетих нечия ръка върху рамото си. Обърнах се и видях адемецът да поклаща глава.
— Какво? — попитах аз.
Оставаше по-малко от час, докато се стъмни. Щеше да е достатъчно трудно да открием лагера на бандитите, без да ни хванат. А да го направим на тъмно, в бурята, щеше да е истински кошмар.
— Не го прави — настоя той. Твърдо. Сериозно. — Нарушаването на покоя на мъртвите не е летхани.
— Трябва да знам повече за враговете ни. От телата мога да науча неща, които да ни помогнат.
Устата му почти се присви. Неодобрение.
— Магия?
Поклатих глава.
— Не, просто гледам — посочих очите си и потупах слепоочието си — и мисля.
Темпи кимна. Но когато се обърнах към труповете, усетих отново ръката му върху рамото си.
— Трябва да попиташ. Те са мои мъртъвци.