Изрекох думите с приятен баритон — никога не бях чувал собствения си глас да звучи по-спокойно.
Без да дочакам отговор, погледнах над хребета към лагера и видях как един от мъжете вдига лъка си за нов изстрел. Извадих дългия си тънък нож от хубава рамстонска стомана и съсредоточих съзнанието си върху образа на стрелеца. Стиснах зъби и намушках мъртвия часовой в бъбреците. Ножът проникна в тялото бавно, сякаш го забивах в пръст, а не в плът.
Над шума от гръмотевиците се надигна крясък. Мъжът падна, а лъкът изхвърча от ръцете му. Един бандит спря, за да погледне какво става с другаря му. Съсредоточих се върху него и намушках часовия в другия бъбрек, като този път използвах и двете си ръце. Разнесе се втори вик, по-пронизителен от първия. В едно странно, отдалечено кътче от съзнанието си си помислих, че по-скоро прилича на писък, отколкото на вик.
— Изчакай, недей да стреляш — спокойно предупредих Мартен, без да отмествам поглед от лагера. — Те все още не знаят къде сме.
Издърпах ножа, съсредоточих се отново и хладнокръвно го забих в окото на часовия. Един мъж се изправи зад стената. Измежду вкопчените в лицето му ръце бликаше кръв. Двама от другарите му се изправиха, опитвайки се да го издърпат обратно под дървената ограда. Ножът ми се вдигна и спусна и единият от тях се строполи на земята още преди да успее да вдигне ръце към кървящото си лице.
— Господи! — сподавено смотолеви Мартен. — Мили господи!
Допрях ножа до гърлото на часовия и огледах лагера. Боеспособността им се пропукваше и те започваха да изпадат в паника. Единият от ранените продължаваше да крещи високо и пронизително и гласът му надделяваше над тътена на гръмотевиците.
Видях, че един от стрелците с лък претърсва със суров поглед хребета. Прекарах ножа през гърлото на часовия, но сякаш нищо не се случи. Тогава стрелецът смутено докосна с ръка гърлото си. Ръката му се изцапа с кръв. Очите му се разшириха и той закрещя. Захвърли лъка си и се затича към другия край на ниската стена и след това обратно. Опитваше се да избяга, но не знаеше накъде.
Сетне възвърна хладнокръвието си и започна отчаяно да оглежда хребета около целия лагер. Не даваше никакви признаци, че ще падне. Намръщих се, отново допрях ножа към гърлото на мъртвия часови и натиснах силно. Ръцете ми трепереха, но ножът бавно започна да се движи, сякаш режех леден блок. Пръстите на стрелеца се вкопчиха в гърлото му и между тях бликна кръв. Той се олюля, спъна се и падна в единия огън. Мъжът размаха бясно ръце и разхвърля навсякъде горящи въглени, като така само увеличи всеобщата бъркотия.
Тъкмо се опитвах да реша къде да нанеса следващия си удар, когато в небето проблесна нова светкавица и освети тялото до мен. Дъждът се смесваше с кръвта, която беше навсякъде. Ръцете ми бяха почернели от нея. Тъй като нямах желание да осакатя ръцете му, го обърнах по корем и с мъка свалих ботушите му. След това се съсредоточих отново и прерязах дебелите сухожилия над глезените и зад колената. Това осакати още двама мъже. Но ножът се движеше все по-бавно и от напрягането почувствах болки в ръцете. Трупът беше отлична връзка, но разполагах единствено с енергията на собственото си тяло. При тези условия се чувствах така, сякаш режа дърво, а не плът.
Бяха минали не повече от една-две минути, откакто лагерът беше вдигнат под тревога. Изплюх се и спрях за момент, за да починат треперещите ми ръце и изтощеният ми ум. Погледнах надолу към лагера, към суматохата и паниката, които бях създал.
От голямата палатка под дъба излезе мъж. Той беше облечен различно от останалите. Носеше плетена ризница от лъскав метал, която му стигаше почти до коленете, а върху главата имаше кожен шлем. Отправи се с безстрашна елегантност към възцарилия се хаос и обхвана случващото се само с един поглед. Сетне рязко започна да раздава заповеди, които не можех да чуя заради шума от дъжда и гръмотевиците. Хората му се успокоиха, върнаха се на позициите си и взеха в ръце лъковете и мечовете си.
Докато го наблюдавах как крачи през лагера, внезапно си припомних… нещо. Той стоеше изправен в цял ръст, без да си прави труда да се прикрива зад някоя от стените. Махна на хората си и нещо в жеста му ми се стори ужасно познато…
— Квоте — изсъска Мартен и когато вдигнах поглед, видях, че следотърсачът е опънал тетивата на лъка до ухото си. — Мога да стрелям по шефа им.
— Стреляй.
Лъкът му изсвистя и стрелата се заби в горната част на бедрото на мъжа, пробивайки ризницата, крака му и бронята. С крайчеца на окото си забелязах Мартен да изважда нова стрела и с плавно движение да я слага на тетивата, но преди да успее да я изстреля, видях, че водачът на бандитите се наведе. Не се приведе ниско като от внезапна болка, а просто наклони глава, за да погледне стрелата, пробила крака му.