Няма никакво колебание, никакво съмнение. Знам точно какво да правя. Ръцете ми са върху врата й. Докосват лицето й. Оплитат се в косите й. Плъзгат се по гладкото протежение на бедрата й. Вкопчват се в хълбоците й. Обхождат тънката й талия. Повдигат я. Поставят я да легне върху земята…
И тя започва да се гърчи под мен гъвкава и премаляла. Бавни движения и въздишки. Краката й са около мен. Гърбът й се извива като дъга. Горещите й ръце се вкопчват в раменете и в ръцете ми, притискат кръста ми…
Тогава тя ме възсяда. Движенията й са необуздани. Дългата й коса се вие върху кожата ми. Отмята глава назад, трепери, тресе се и извиква нещо на език, който не ми е познат. Острите й нокти се забиват в мускулите на гърдите ми…
И във всичко това има музика. В беззвучните викове, които надава, докато се надига и спуска. Във въздишките й. В препускащото ми сърце. Движението й се забавя. Сграбчвам бедрата й в неистов контрапункт. Ритъмът ни е като тиха песен. Като внезапна гръмотевица. Като едва доловимите удари на далечен барабан…
И всичко спира. Всичко в мен се извива във формата на дъга. Опънат съм като струната на лютня. Треперя. Всичко ме боли. Твърде натегнат съм и се късам…
96.
Самият огън
Събудих се от някакъв неясен спомен, който докосваше крайчеца на съзнанието ми. Отворих очи и видях дървета, протягащи клоните си към сумрачното небе. Навсякъде наоколо имаше копринени възглавници, а на няколко крачки от мен лежеше Фелуриан, отпусната в съня.
Тя изглеждаше гладка и съвършена като статуя. Въздъхна насън и аз сам отхвърлих предишната си мисъл. Знаех, че тя беше всичко друго, но не и студен камък. Беше топла и гъвкава, по-гладка и от най-гладкия мраморен воденичен камък.
Протегнах ръка, за да я докосна, но после спрях, защото не исках да разруша съвършената картина пред очите ми. Някаква далечна мисъл започна да ме гложди, но аз я пропъдих като досадна муха.
Фелуриан разтвори устни и въздъхна, издавайки звук, наподобяващ гукането на гълъб. Спомних си докосването на тези устни. Изпитах болка и се насилих да извърна поглед от меката й като цвете уста.
Затворените й клепачи бяха нашарени като крилете на пеперуда, осеяни с пурпурни и черни спирали и следи от бледо злато, които се смесваха с цвета на кожата й. Докато клепачите й леко потрепваха насън, шарките помръдваха, сякаш пеперудата размахваше криле. Само тази гледка вероятно си заслужаваше цената, която мъжете трябваше да платят, за да я видят.
Изяждах я с очи и си мислех, че всички песни и истории, които бях чувал, не казват нищо за нея. Тя беше онова, за което мъжете мечтаят. На всички места, където някога бях ходил, и от всички жени, които някога бях виждал, само веднъж бях срещал равна на нея.
Някаква част от съзнанието ми крещеше, но аз бях омаян от движението на очите под клепачите й, от формата на устата й — сякаш се готвеше да ме целуне дори докато спеше. Раздразнен, отново прогоних досадната мисъл.
Щях да полудея или да умра.
Мисълта за това най-сетне си проправи път до съзнанието ми и аз внезапно почувствах как всяко косъмче по тялото ми настръхва. Изпълни ме съвършена кристална яснота, сякаш се бях издигнал от дъното да си поема въздух. Бързо затворих очи и се опитах да се отпусна в „сърцето от камък“.
Не се получи. За пръв път в живота ми това състояние на спокойно мълчание ми се изплъзваше. Зад затворените ми очи Фелуриан ме разсейваше. Сладкият й дъх. Меките й гърди. Забързаните, сякаш отчаяни въздишки, които се изплъзваха от жадните й, нежни като венчелистчета устни…
Камък. Продължих да държа очите си затворени и преди да се осмеля дори да помисля отново за нея, се обгърнах в спокойната рационалност на „сърцето от камък“, сякаш беше някаква мантия.
Какво знаех за нея? Припомних си стотиците истории за Фелуриан и онова, което се повтаряше в тях. Фелуриан беше красива. Тя омайваше смъртните мъже. Те я следваха във Фае и умираха в прегръдките й.
От какво умираха? Беше доста лесно за отгатване — от физическо изтощение. Тя беше твърде взискателна и онези, които не бяха в добра форма или бяха по-немощни, може и да не са се справили толкова добре като мен. Сега, когато се замислих над това, усещах цялото си тяло като изстискано. Раменете ме боляха, коленете ми горяха, а вратът ми смъдеше от любовните ухапвания, които започваха от дясното ми ухо, продължаваха по гърдите и…