Онова, което искам да кажа, е следното — спомням си как се хранехме, но не мога да си спомня откъде идваше храната. Дали някой я носеше? Дали самата тя я намираше? Дори и животът ми да зависи от това, не мога да си го спомня. Мисълта за слуги, които нарушават усамотението на нейната сумрачна горска поляна, ми се струва невъзможна, но такава бе и идеята, че Фелуриан сама би пекла хляба си.
От друга страна, мога да се досетя откъде идваше еленското месо. Нямах и най-малкото съмнение, че стига да иска, тя може да догони някой елен и да го убие с голи ръце. Или пък можех да си представя как плашливото животно дръзва да се появи в тишината на сумрачната й поляна. Можех да си представя как Фелуриан седи спокойно и търпеливо и изчаква то да се приближи достатъчно, за да бъде докоснато…
102.
Вечно движещата се луна
Двамата с Фелуриан вървяхме към вира, когато забелязах едва доловима разлика в светлината. Вдигнах поглед и с изненада видях бледата извивка на луната да наднича между клоните на дърветата над главите ни.
Макар сърпът й да беше съвсем тънък, познах, че това беше същата луна, която бях виждал през целия си живот. Да я зърна на това странно място, беше като да срещна отдавна изгубен приятел далеч от дома.
— Погледни! — казах аз и посочих с ръка. — Луната!
Фелуриан се усмихна снизходително.
— ти си моето скъпо новородено агънце. погледни! там е увиснал и един облак! амуен! да изтанцуваме танца на радостта! — засмя се тя.
Изчервих се от смущение.
— Просто не съм я виждал от… — замълчах, защото нямаше как да определя колко време е минало — доста време. Освен това звездите тук са различни. Мислех си, че и луната ще е различна.
Фелуриан нежно прокара пръсти през косата ми.
— сладък глупчо, има само една луна. ние я чакахме. тя ще ни помогне да енбайтваме твоя шаед.
Тя се плъзна във водата, гладка като видра. Когато изплува на повърхността, косата й се разля върху раменете й като мастило.
Седнах върху един камък край вира и залюлях краката си във водата. Тя беше топла като във вана.
— Как луната може да е тук — попитах аз, — щом като небето е различно?
— само едно малко парче от нея е тук — обясни Фелуриан. — по-голямата й част в момента се намира в света на смъртните.
— Но как става това? — настоях аз.
Фелуриан спря да плува, отпусна се по гръб във водата и вдигна поглед към небето.
— о, луна — отчаяно възкликна тя, — умирам за целувки. защо ми изпрати бухал, когато аз желаех мъж? — Тя въздъхна и започна тихо да имитира бухал в нощта: „хау? хау? хау?“
Плъзнах се във водата, може би не толкова гъвкаво като видра, но с целувките се справих по-добре.
Малко по-късно лежахме на плиткото върху един широк, загладен от водата камък.
— благодаря ти, луна — каза Фелуриан и вдигна доволен поглед към небето, — за този сладък и похотлив момък.
Във вира имаше светещи риби. Не бяха по-големи от човешка длан и всяка от тях имаше лента или петно, което светеше с мек цветен блясък. Наблюдавах ги как се показват от различните скривалища, които си бяха намерили, стреснати от скорошното вълнение, предизвикано от нас. Бяха оранжеви като нажежени въглени, жълти като лютичета или сини като небето по обяд.
Фелуриан се плъзна обратно във водата, след това ме дръпна за крака.
— ела, мой бухале, умел в целувките — повика ме тя, — и аз ще ти покажа как се движи луната.
Последвах я във вира, докато и двамата се оказахме потопени до раменете във водата. Рибите идваха да ни проучват, като най-смелите се приближаваха достатъчно, за да плуват помежду ни. Движенията им разкриваха скрития под водата силует на тялото на Фелуриан. Въпреки че бях обследвал щателно голите й форми, внезапно усетих как те отново ме омайват.
Рибите се приближиха още повече. Една от тях ме докосна и аз усетих леко пощипване в областта на ребрата. Подскочих, макар че слабото ухапване беше не по-силно от потупване с пръст. Наблюдавах как ни наобиколиха още рибки, които от време на време ни ухапваха леко.
— дори и рибите те целуват с удоволствие — рече Фелуриан, приближи се до мен и притисна мокрото си тяло към моето.
— Мисля, че харесват солта по кожата ми — казах аз и сведох поглед към тях.