— Реши — каза той с глас, сух като есенните листа, — никога не си ми казвал, че си говорил с Ктаех.
— Много неща не съм ти казвал, Баст — пренебрежително отвърна съдържателят. — Точно затова намираш за толкова увлекателни мръсните подробности от моя живот.
Баст се усмихна немощно и раменете му се отпуснаха облекчено.
— Значи не си го направил наистина? Искам да кажа, че не си говорил с него, нали? Просто си добавил това, за да стане историята ти малко по-колоритна?
— Моля те, Баст — рече Квоте, видимо обиден. — Историята ми е достатъчно колоритна и без да добавям нещо към нея.
— Не ме лъжи! — внезапно изкрещя помощникът, като почти стана от стола си. — Не ме лъжи за това! Да не си посмял! — Той удари с ръка по масата, събори халбата си и мастилницата на Летописеца се плъзна по повърхността.
Бърз като светкавица, писарят грабна изписаната до половина страница и отблъсна с крак стола си от масата, за да спаси листа от внезапно разлетелите се пръски мастило и бира.
Баст се наведе напред с вбесено лице и насочи пръст към съдържателя.
— Не ме интересува какви други лайна се опитваш да превърнеш в злато тук! Но недей да лъжеш за това, Реши! Не и мен!
Квоте посочи листа хартия, който седналият на друго място Летописец държеше в ръцете си.
— Баст — рече той, — това е моят шанс да разкажа честно цялата история на моя живот. Всичко е…
— Млъкни! — Помощникът затвори очи и удари по масата като капризно дете. — Млъкни! МЛЪКНИ! — Той посочи Летописеца. — Хич не ми пука какво ще кажеш на него, Реши. Той ще напише каквото му кажеш или ще му изям сърцето насред пазарния площад! — Отново размаха гневно пръст към съдържателя. — Но на мен ще кажеш истината и ще ми я кажеш веднага!
Квоте вдигна поглед към ученика си и веселото изражение на лицето му внезапно изчезна.
— Баст, и двамата знаем, че понякога обичам да поукрасявам нещата. Но тази история е различна. Това е моят шанс истината да бъде записана такава, каквато е. Това е истината зад историите.
Тъмнокосият младеж се прегърби на стола си и закри очите си с ръка.
Квоте го погледна със загрижено лице.
— Добре ли си?
Помощникът му поклати глава, като продължаваше да крие очите си.
— Баст — меко каза съдържателят, — ръката ти кърви. — Той изчака доста време, преди да попита: — Какво има?
— Точно това е! — избухна с висок и истеричен глас младежът и разпери широко ръце. — Мисля, че най-накрая разбирам за какво става дума!
Той се разсмя, но смехът му беше твърде гръмогласен и пресилен и накрая заглъхна в някакво подобие на ридание. Вдигна поглед към гредите на тавана в общото помещение. Очите му искряха и той примигна, сякаш за да спре сълзите, напиращи в тях.
Квоте се наведе напред и сложи ръка върху рамото на младия мъж.
— Баст, моля те…
— Просто ти знаеш толкова много неща — прекъсна го помощникът. — Знаеш неща, които не би трябвало да са ти известни. Знаеш за беренталта. Знаеш за белите сестри и за усмихнатия път. Как може да не си знаел за Ктаех? Той… Той е чудовище.
— За бога, Баст! Това ли е всичко? Целият се изпотих. — Квоте видимо се успокои. — Сблъсквал съм се с неща, далеч по-лоши от…
— Няма нищо по-лошо от Ктаех! — изкрещя младежът и отново удари по масата със свития си юмрук.
Този път се чу пукане и една от дебелите дъски се огъна и се сцепи.
— Реши, млъкни и слушай! Наистина ме слушай! — Баст сведе поглед за момент, като внимателно подбираше думите си. — Знаеш ли кои са ситите?
— Те са фракция на фае — сви рамене Квоте, — могъщи, с добри намерения…
— Щом използваш думите „добри намерения“, значи не ги разбираш — размаха ръце помощникът. — Но ако може да се каже, че някои фае работят в името на доброто, това са те. Тяхното най-старо и важно задължение е да не позволяват на никого да се доближава до Ктаех. На никого.
— Не видях никакви пазачи — рече съдържателят с такъв тон, сякаш успокояваше плашливо животно.
Баст прокара ръце през косата си и я разроши.
— За цялата сол, която е в мен, не бих могъл да отгатна как си се промъкнал покрай тях, Реши. Ако някой успее да се доближи до Ктаех, ситите го убиват. Правят го от осемстотин метра разстояние с дългите си рогови лъкове. След това оставят тялото да изгние. Ако някой гарван кацне на тялото, прострелват и него.