Странно е, че изпитва нежелание да говори по финансови въпроси, като се има предвид, че е адвокат по търговско право.
— Просто си помислих, че за теб ще е добре да… ами, нали се сещаш — да срещнеш нови хора, да научиш нещо ново. Да се измъкнеш от ежедневната си обстановка за по няколко часа на ден и…
Да се отдалечиш от Деймън. Няма нужда да й чета мислите, за да се уверя за какво всъщност говори. Сега, като знае, че отново сме заедно, явно е решила да ни раздели. Макар да разбирам загрижеността й заради промените в настроението и депресиите, които й сервирах, докато бяхме разделени, сега определено греши. Истината няма нищо общо с онова, което си мисли. Нямам обаче представа как да й го обясня — и да запазя тайните си.
— … и по една случайност, във фирмата точно се откри една позиция за стажант. Сигурна съм, че е достатъчно само да поговоря със старшите съдружници и мястото е твое — тя се усмихва със сияещо лице, очите й блестят.
Не знам защо, но подозирам, че очаква да се присъединя към радостта й.
— Летните стажове не са ли предназначени за студенти по право? — питам я, убедена, че съм ужасно неквалифицирана за подобна работа.
Само че тя клати глава отрицателно:
— Не става въпрос за такъв стаж. Задълженията ти ще включват водене на кореспонденция, подреждане на документацията, отговаряне по телефона — такива неща. Парите никак не са много, но работата ще се отрази добре на училищното ти досие. Просто си помислих, че ще ти е от полза. Да не говорим колко ще ти помогне за кандидатстването в колежа.
А-а, Колежът! Още едно нещо, от което бях обсебена… но вече не съм. Ами, логично е — за какво са ми всичките лекции и досадни професори, след като е достатъчно само да поставя ръката си върху учебника или да надникна в главата на учителя си, за да разбера всички отговори?
— Няма да ми е приятно да назначат някой друг, при условие, че ти си идеална за мястото!
Седя си кротко и безмълвно я зяпам. Не знам какво да кажа.
— Такъв опит е много полезен за човек на твоята възраст — добавя тя, възмутена от мълчанието ми. — Във всички книги го препоръчват! Твърди се, че укрепва характера, възпитава отговорност и дисциплина — всички тези неща са ти необходими, за да тръгваш навреме и да си вършиш работата добре.
Чудесно. Тоест, трябва да благодаря на доктор Фил за проваленото си лято. Ужасно съм сърдита на Сабин… Но после се сещам каква бе тя, когато пристигнах тук в началото — спокойна, отпусната. Беше отстъпчива и мила, предостави ми свободата и пространството, от които се нуждаех. Вината, че се промени така, е изцяло моя. Наказанието ми (все пак, добре, че не ме изключиха — за което отново се погрижи Сабин), отказът ми да поемам друга храна, освен червения еликсир, както и цялата драма с Деймън, биха променили всекиго. И ето резултата — над главата ми като гилотина виси ужасният летен стаж, който Сабин така упорито се старае да ми наложи.
Обаче просто няма начин да прекарам лятото, зарината под планина от документи и жонглираща с телефонни слушалки без миг покой. Ще ми е нужно цялото време, което успея да си освободя, за да търся противоотрова за Деймън. Ако работя в кантората на Сабин — и тя, и колегите й непрекъснато ми надничат зад рамото — определено няма да свърша нищо.
Не че мога да й го кажа така, направо. Излишно е да я нервирам. Трябва да карам бавно, полека и отдалеч. Да й обясня, че нямам нищо против дисциплината и изграждането на характера, но предпочитам да се справям сама с тези въпроси.
— Абсолютно подкрепям идеята за работата — казвам, като се опитвам да не присвивам устни, да не кърша нервно пръсти и да не откъсвам поглед от нейния — което и да е от тези три неща би издало, че не съм напълно честна. — Но ти вече направи толкова много за мен, че бих се чувствала много по-добре, ако сама си я намеря. Освен това съвсем не съм убедена, че съм подходяща за работа в офис. Мисля, че ще е добра идея да се поогледам първо, да видя какви възможности имам. Даже ще ти помагам с ипотеката и храната. Това е най-малкото, което мога да направя.
— Каква храна? — тя се засмива и клати глава — Та ти почти нищо не ядеш! Освен това, не ти искам парите, Евър. Макар че ще ти помогна да си извадиш кредитна карта, ако желаеш.
— Да, няма проблем — свивам рамене и се насилвам да покажа ентусиазъм, какъвто не чувствам. В крайна сметка аз изобщо не се нуждая от традиционните източници на средства. — Би било просто чудесно! — добавям, защото ми е ясно, че колкото по-малко се сеща за стажа, толкова по-добре за мен.