Когато срещам погледа му, веднага разбирам, че изобщо не ми е повярвал, дори за секунди.
— О, ние сме свикнали да сме заедно! — Той се разсмива отново. — Можеш да ми вярваш.
После поклаща глава:
— Беше знаменит ден! Много натоварен и много… ще го нарека „интересен“, поради липса на по-подходяща дума — усмихва ми се нежно, а очите му галят косата, лицето, устните ми, все едно ме целува по тях. — Но щеше да е много по-хубаво, ако бе дошла с нас.
Извръщам поглед, защото, честно казано, силно се съмнявам, че това е вярно. Единственият ми коментар е измърмореното под нос:
— Обзалагам се, че е така.
Той хваща брадичката ми и ме принуждава да го погледна. На лицето му се изписва загриженост:
— Хей, какво има? Какво искаш да кажеш с това?
Стисвам устни и отново отклонявам погледа си. Стисвам възглавницата толкова силно, че тя заплашва да се пръсне. Иска ми се да не бях казвала нищо. Сега ще ми се наложи да обяснявам.
— Аз просто…
Тръсвам глава и опитвам отново:
— Просто не съм сигурна, че близначките биха се съгласили с теб — свивам рамене многозначително. — Те, общо взето, обвиняват мен за всичко. И… определено имат основание. Тоест…
Преди обаче да успея да довърша, осъзнавам нещо — Деймън ме докосва.
И имам предвид наистина ме докосва.
По нормалния начин.
Без ръкавица, без телепатични прегръдки, а чрез старомодния контакт, при който кожа се допира до кожа… или почти.
— Как… — поглеждам го и виждам блясъка в очите му. Наслаждава се на реакцията ми при вида на голата му ръка.
— Харесва ли ти? — усмихва се и вдига високо ръката ми. Погледите и на двама ни са приковани в тънкия пулсиращ воал от енергия — единственото нещо, което разделя дланите ни. — Работих върху това цял ден. Нищо няма да ме отдели от теб, Евър. Нищо!
Кима и решително среща погледа ми.
Отвръщам му с блеснали очи. Умът ми светкавично започва да преценява значението и възможностите, които се разкриват пред нас. Наслаждавам се на усещането да докосвам кожата му… или почти. Безкрайно тънкият слой от чиста пулсираща енергия е видим само за нашите очи, а така допирът е почти реален. Вярно е, че по този начин частично се заглушава обичайният прилив на горещина и възбуждащ трепет, но Деймън толкова ми липсва… липсва ми възможността чисто физически да бъда с него… Затова ще се примиря с онова, което мога да получа, независимо че не може да замести истинското докосване, което познавам толкова добре.
Привеждам се към него и гледам как воалът се разпростира и ни обгръща от главата до петите. Дава ни възможност да лежим един до друг, както го правехме преди… или почти като преди.
— Сега е много по-добре! — усмихвам се, докато дланите ми изследват лицето, ръцете, гърдите му. — Да не споменаваме, че съвсем не е така неудобно и притеснително като черната кожена ръкавица.
— Ти какво, да не си се засрамила?! — Той се отдръпва и ме поглежда с изписана на лицето шеговита ярост.
— Хайде, де! — разсмивам се. — Дори ти трябва да признаеш, че беше пълна модна катастрофа! Всеки път, когато Майлс я видеше, с ужас очаквах да поиска да я конфискува!
Последните думи произнасям съвсем тихо, докато вдишвам прекрасния му топъл мускусен аромат, заровила лице във врата му.
— Е, как го направи? — устните ми обхождат кожата му, изгарям от копнеж да докосна всеки сантиметър от нея. — Как успя да овладееш магията на Съмърленд и да я пренесеш тук?
— Няма нищо общо със Съмърленд — прошепва ми той в отговор с устни, притиснати до извивката на ухото ми. — Това е просто магията на енергията. Трябва вече да си разбрала, че тук можеш да правиш почти всичко, което и там.
Поглеждам го втренчено, защото ясно си спомням колко разстроена бе Ава, че всичките прекрасни бижута и изискани дрехи, които прояви там, изчезнаха, когато се прибрахме. Не успявам обаче да повдигна въпроса, защото той казва:
— Нещата, които са материализирани там, наистина не могат да се пренесат тук. Обаче, ако наистина разбираш как действа магията, ако схващаш, че всичко е изградено от енергия, няма никаква причина да не можеш да ги проявиш и тук. Като твоето ламборджини, например.
— Е, то не беше точно моето ламборджини — отвръщам, а бузите ми пламват, независимо че съвсем доскоро той също задоволяваше откровената си слабост към екзотични коли.