— Въпреки това. Има и по-добри начини да се направи повтаря той търпеливо, но твърдо. — Набелязал съм им учебна програма, просто трябва да им дадеш достатъчно време, за да…
— Колко време? — прекъсвам го аз. — Няколко седмици? Или няколко месеца… даже година? Може би нямаме толкова време за губене — това не ти ли хрумна?
— Ние?
Веждите му се сключват, докато погледът му внимателно изследва лицето ми. В очите му бавно започва да проблясва разбиране.
— Ние, те — все тая! — свивам рамене, защото усещам, че ще е най-добре да не продължавам в тази посока. — Нека просто им покажа книгата. Поне да разберем дали е истинска. Та ние дори не сме сигурни, че действа! Възможно е реакцията ми да е била малко… ами, може просто така да ми се е сторило. Хайде, Деймън! Моля те! С какво би могло да навреди?
Той очевидно е убеден, че може да навреди, при това много.
— Само един бърз поглед… просто колкото да проверим дали е истинска, или не. После се прибираме директно вкъщи и можеш да започнеш с урока си. Става ли?
Той обаче не казва нищо, само кимва с глава и ми махва с ръка да влизам. Отивам към стола от другата страна на бюрото, сядам и се навеждам към най-долното чекмедже. В този миг Райни казва:
— За ваше сведение, чухме абсолютно всичко. Имаме изключително добър слух. Би било добра идея да се придържате към телепатичните си разговори.
Игнорирам я упорито, поставям ръка на дръжката и отварям ключалката с ума си. Хвърлям бърз поглед към Деймън, докато ровя из купчината папки. Бързо избутвам документите и калкулатора встрани. Достигам фалшивото дъно, сграбчвам книгата и я тръсвам на бюрото. Усещам боцкане и шум в ушите от съдържащата се в нея енергия.
Близначките се втурват напред и се вторачват в древното, подвързано с кожа томче с благоговение, каквото никога преди не съм виждала да проявяват.
— Е, как мислите? Истинска ли е? — Погледът ми се стрелка между двете.
Сдържам дъха си в очакване на отговора им. Роми накланя глава встрани с озадачено изражение на лицето, а Райни се протяга напред. Отгръща първата страница и двете ахват едновременно. Застиват безмълвни и с разширени от учудване очи.
После Райни се покатерва и сяда в единия ъгъл на бюрото. Обръща книгата, така че да я виждат и двете, а Роми се надвесва над краката й и започва да проследява с пръст редиците напълно неразбираеми за мен символи. Ако мога да съдя по движението на устните им, за тях нещата съвсем не стоят така — напротив, те разбират идеално смисъла им.
Хвърлям поглед към застаналия точно зад тях Деймън. Лицето му не издава нищо от чувствата му в момента — просто гледа как близначките си шепнат, кикотят се и се бутат с лакти от въодушевление, докато прелистват страниците.
— Е? — питам, нетърпелива да разбудят загадката и да ми дадат ясен отговор.
— Истинска е — отсъжда Райни и кима с очи, все така приковани в страницата. — Тази специално е направена от някой, който наистина си е разбирал от работата!
— Да не искаш да кажеш, че не е само една? — присвивам очи и се опитвам да срещна техните, скрити под дълги мигли и бретони.
— Точно така — кима Роми. — Има страшно много. „Книга на сенките“ е просто общо наименование, използва се вместо „магическа книга“ или „сборник със заклинания“. Смята се, че са ги наричали така, защото се е налагало да ги крият — да са „в сянка“, както е изразът — заради съдържанието им.
— Да-а — намесва се Райни, — а според други е заради това, че често са ги чели и дори писали на светлината на свещи. А пък тя хвърля сенки, както знаете.
Роми свива рамене:
— Което и да е вярното обяснение, едно е сигурно: за написването им е използван код. Така че да не могат да бъдат разчетени, ако попаднат в неправилни ръце. А онези, които притежават истинска сила, като тази тук — тя забива показалеца си в хартията и розовият й нокът проблясва, — са изключително редки и е много трудно да се намерят. Обикновено са много добре скрити, пак, с цел да не бъдат използвани за нещо зло.
— Значи наистина притежава сила? И е истинска? — просто искам да чуя потвърждението още веднъж.
Райни ме поглежда и започва да клати глава: явно съм толкова тъпа, че чак не е за вярване. Сестра й обаче кима и казва:
— Сигурна съм, че в действителност можеш да усетиш енергията на думите, написани на тази страница. Говорим за реално могъщество.