Поклащам глава. Чудя се дали изобщо е необходимо в моя случай — аз съм безсмъртна, все пак. Не мога да си представя, че съществува обикновен човек, чиято енергия е по-силна от моята…
— Искаш ли да те науча?
Свивам рамене и започвам да се чеша по ръката, като хвърлям скрито поглед към часовника. Питам се колко ли време ще отнеме.
— Няма да е много — обяснява той, правилно разчел изражението ми.
Вече става от бюрото си.
— Освен това е наистина важно. Мисли за това като за миене на ръцете — премахва влиянието на всичко негативно, което носят със себе си клиентите ти. По този начин техните проблеми няма да замърсят живота ти.
Показва ми с жест да седна на единия от столовете и сам се отпуска на другия. После се вглежда в мен със сериозно изражение на лицето:
— Смятах да ти покажа стъпка по стъпка едно медитационно упражнение, което ще ти помогне да засилиш аурата си. Всъщност аз не виждам аурата ти, така че не знам дали наистина се нуждае от укрепване.
Стисвам силно устни и прехвърлям десния си крак върху левия. Започвам неловко да се въртя на мястото си. Не знам как да реагирам.
— Някой път ще трябва да ми кажеш как успяваш да я скриеш толкова добре. Умирам от желание да науча техниката ти.
Кимам съвсем леко, все едно се съгласявам, че ще го направя някой ден — просто не точно сега.
Гласът му е нисък и мек, почти шепот:
— Затвори очи и се отпусни. Дишай бавно и дълбоко, като при всяко вдишване си представяш златист водовъртеж от чиста енергия, а при всяко издишване — вихрушка от тъмна мъгла. По този начин вдишваш доброто и се отърсваш от лошото. Повтаряй този цикъл, като допускаш единствено добрата енергия да прониква в клетките ти. Прави го отново и отново, докато не се почувстваш пречистена, цялостна и готова да започнем.
Следвам съвестно указанията му. Концентрирам се върху дишането си: поемам си въздух бавно, спокойно и равномерно. Първоначално усещането за внимателния му поглед е твърде осезаемо. Зная, че ме изучава по-съсредоточено, отколкото, ако очите ми бяха отворени. Скоро обаче съм погълната от ритъма. Пулсът ми се успокоява, съзнанието ми се изчиства… не остава нищо, освен дишането, върху което съм се съсредоточила.
— Когато си готова, си представи конус от великолепна, бляскава златистобяла светлина, която се спуска към теб от небесата. Конусът нараства и се разширява, докато се оказваш напълно потопена в него. Той обгръща цялото ти същество и прегражда пътя на всички по-нисши енергии или зли сили, които биха опитали да се промъкнат в теб. Твоята положителна същност остава недокосната и в пълна безопасност от всеки, който би се опитал да я достигне или изсмуче.
Отварям едно око и го поглеждам. Никога не съм се сещала за възможността някой да се опита да открадне моето чи.
— Имай ми доверие — казва той и махва с ръка, явно ме подканя да затворя очи и да се върна към медитацията. — Сега си представи същата светлина, която се издига под формата на невероятно мощна крепост, отблъсква мрака и те пази от всяко зло.
Правя го. Представям си наум картината: първо аз самата, седнала на стола, а конусът от светлина се спуска отгоре ми, обвива първо косата, после раменете и тениската ми, продължава с дънките и стига до чехлите ми. Обгръща ме напълно и заключва доброто от вътрешната си страна, а всичко лошо остава отвън — точно както каза той.
— Какво е усещането? — чувам гласа на Джуд току до себе си, явно е много по-близо, отколкото предполагах.
— Чудесно — кимам с глава и продължавам да поддържам светлинния конус в ума си все така ярък и нетрепващ. — Усещането е за нещо топло и хубаво и е… ами, просто е хубаво.
Свивам рамене. Струва ми се много по-важно да се насладя на преживяването, отколкото да издирвам правилния израз.
— Трябва да правиш това упражнение всеки ден — но не бива да продължава повече, отколкото този път. След като веднъж си го направила, достатъчно е просто да поемеш няколко пъти дълбоко въздух за пречистване и да си представиш себе си, обгърната от светлина, за да поддържаш конуса. Все пак можеш да го подновяваш от време на време — особено ако смяташ да се задържиш и да си спечелиш популярност тук.
Той поставя широко разперена длан върху рамото ми, а пръстите му нежно докосват памучната материя на тениската ми. Усещането е толкова шокиращо и разтърсващо, а образите — така ясни и пълни, че скачам на крака.