— Значи сърцето ти е ръчна работа, така ли? — учудил се Тиквоглавия.
— Нищо подобно — с достойнство отвърнал императорът. — То си е най-истинско, макар да е по-голямо и по-топло от човешките сърца.
И като се обърнал към Плашилото, запитал:
— Поданиците ти щастливи и доволни ли са, мили друже?
— И аз не знам — отвърнало то, — защото девойките от Оз се разбунтуваха и ме изпъдиха от Изумрудения град.
— Виж ти! — възкликнал Тенекиеният дървар. — Ама че беда! Нима са недоволни от мъдрото ти и благосклонно царуване?
— Не, но твърдят, че управление, което е едностранчиво, не струвало нищо — отвърнало Плашилото, — и според тези жени мъжете управлявали вече прекалено дълго. Затова покориха града ми, плячкосаха от съкровищницата всички скъпоценности и сега управляват по своя угода.
— Боже мой! Каква странна идея! — възкликнал стреснат и стъписан императорът.
— Чух ги да споделят, че се готвят да тръгнат насам и да превземат замъка и столицата на Тенекиения дървар — обадил се Тип.
— А, това не бива да допуснем — бързо отвърнал императорът, — тозчас ще тръгнем, ще освободим Изумрудения град и ще възстановим Плашилото на трона.
— Знаех си, че ще ми помогнеш — зарадвало се Плашилото. — Каква войска можеш да събереш?
— За какво ни е войска? — учудил се Дърварят. — Ние, четиримата, и острата ми брадва сме напълно достатъчни да хвърлим в ужас бунтовничките.
— Ние, петимата — поправил го Тиквоглавия.
— Петимата ли? — изненадал се Дърварят.
— Да, Дървеното магаре е смело и безстрашно — отвърнал Джак, който бил забравил за сблъсъка с четириногото.
Тенекиеният дървар се озърнал объркано, защото Дървеното магаре си кротувало в един ъгъл, където императорът не го бил забелязал. Тип веднага повикал странното същество и то пристъпило към тях с такова клатушкане, че едва не прекатурило красивата маса и гравираната масльонка.
— Започвам да си мисля — заявил Тенекиеният дървар, като внимателно оглеждал магарето, — че чудесата нямат край! Как е оживяло това творение?
— Поръсих го с чудотворен прах — скромно обяснило момчето — и то много ни помага.
— Благодарение на него се измъкнахме от бунтовничките — допълнило Плашилото.
— Е, щом е тъй, приемаме го за наш другар — заявил императорът. — Живо дървено магаре е голяма новост и заслужава да бъде изучено. Какво знае?
— Нямам богат житейски опит — отговорило Магарето, — но много бързо възприемам и понякога си мисля, че знам повече от тия около мен.
— Нищо чудно — казал императорът, — защото житейският опит невинаги е равностоен на житейската мъдрост. Но сега времето е злато — да се приготвяме и да вървим!
Императорът повикал министър-председателя и му обяснил как да управлява страната, докато го няма. Междувременно слугите разшили Плашилото, грижливо изпрали изрисувания чувал, който му служел за глава, и пак го напълнили с мозъка, който му бил дал Великият вълшебник. Императорските шивачи почистили и изгладили дрехите, лъснали короната и отново я пришили към главата, защото Тенекиеният дървар настоявал Плашилото да запази царското си отличие. Така то станало много представително и макар да не било суетно, се харесало и походката му станала по-наперена. А Тип поправил дървените стави на Джак Тиквоглавия и ги заздравил, а после прегледал и Дървеното магаре, за да се увери, че всичко му е наред.
И щом се разсъмнало, те бодро потеглили назад към Изумрудения град — Тенекиеният дървар ги предвождал с лъскавата си брадва на рамо, Тиквоглавия яздел Магарето, а Тип и Плашилото вървели от двете му страни и го пазели да не падне и да не се повреди.
Господин Гр. Клатуш-Бръмб., В. О.
През това време генерал Джинджър — предводителката, както знаем, на бунтарската армия — изживявала голямо притеснение от бягството на Плашилото. Страхувала се, и то с основание, че ако негово величество и Тенекиеният дървар обединят сили, това ще е опасно за нея и армията й. Защото народът на Оз все още помнел подвизите на тези славни герои, преодолели безброй опасни премеждия.
И Джинджър изпратила бърз пратеник при старата Момби — вещицата, с обещание да я възнагради богато, ако помогне на бунтарската армия.
Момби направо била бясна — не можела да прости на Тип, задето я бил изиграл, избягал и отмъкнал магическия животворен прах — и веднага склонила да иде в Изумрудения град и да помогне на Джинджър да победят Плашилото и Тенекиения дървар, чийто приятел бил и Тип.