— Необяснимо защо, но не ни се удаде да намерим старата хитруша Момби — започнала Глинда — и се боя, че опитът ни е безуспешен. Съжалявам, защото без наша помощ малката Озма никога няма да бъде спасена и да получи законното си право на царица на Изумрудения град.
— Нека не се предаваме тъй лесно — настоял Тиквоглавия. — Да измислим нещо друго.
— Трябва да измислим друго — усмихнала се Глинда, — но не проумявам как ме победи тази стара вещица, която познава магиите много по-малко от мен.
— А защо, след като сме тук, не завземем Изумрудения град за принцеса Озма и после да търсим момичето? — попитало Плашилото. — Докато го намерим, аз на драго сърце ще управлявам вместо него, защото владея царуването по-добре от Джинджър.
— Но нали обещах на Джинджър да не я закачам! — възпротивила се Глинда.
— Тогава елате всички в моето царство, всъщност в моята империя — предложил Тенекиеният дървар и с царствен жест обхванал присъстващите. — С радост ще ви приютя в замъка, където стаите са безчет. А който поиска да се никелира, камериерът ми ще го издокара безплатно.
Докато слушала Тенекиения дървар, Глинда съзряла розата в петлицата му и й се сторило, че големите червени листенца леко трептят. Обхваната от подозрение, тя решила, че измамната роза е преображение на старата Момби. В същия миг Момби разбрала, че са я открили и че трябва да измисли как да се изплъзне, а понеже за нея преобразяването било лесна работа, се превърнала в сянка и запълзяла по стената на шатрата към изхода.
Ала Глинда била не само също толкова хитра, но и по-опитна от магьосницата. Изтичала до отвора на шатрата и с един замах го затворила така плътно, че за Момби не останало дори процепче, през което да изпълзи. Плашилото и дружината му останали слисани от действията на Глинда — нито един не бил забелязал сянката. Но Вълшебницата им викнала:
— Не мърдайте! Вещицата е тук, сред нас, и аз ще я хвана!
Думите й стреснали Момби, тя светкавично се преправила от сянка в черна мравка и хукнала по пода да търси дупка или процеп, в който да скрие дребното си тяло.
За щастие шатрата била разпъната пред самите градски порти, та подът бил гладък и отъпкан. И докато мравката се щурала насам-натам, Глинда я забелязала и притичала да я хване. Ръката й вече се спускала към нея, но вещицата, полудяла от страх, се преобразила за последен път и в образа на огромно куче грифон се метнала върху стената, разкъсала тънката коприна и побягнала като вихрушка.
Глинда я последвала. Скочила на Дървеното магаре и му викнала:
— Докажи, че имаш право да си живо! Тичай, тичай, тичай!
Магарето препуснало. Като хала се понесло то след грифона, а дървените му крака се движели тъй бързо, че бляскали като звездни лъчи. Докато нашите приятели се свестят от изненадата, от грифона и Магарето нямало и следа!
— Бързо! След тях! — креснало Плашилото.
Изтичали до Сръндака и скочили вътре.
— Литни! — припряно заповядал Тип.
— Накъде? — спокойно запитал Сръндакът.
— Не зная — възкликнал притеснен от забавянето Тип, — като се вдигнеш, ще разберем накъде е поела Глинда.
— Разбрано — кротко отвърнал Сръндакът, разперил огромни крила и се извисил.
Далеч нататък, отвъд ливадите, се мяркали две петънца, забързани едно след друго, и те разбрали, че това са грифонът и Дървеното магаре. Тип ги посочил на Сръндака и наредил на съществото да се опита да настигне Магьосницата и Вълшебницата. Но колкото и бързо да летял Сръндакът, преследваната и преследвачката се движели още по-бързо и след миг се скрили зад хоризонта.
— И все пак да ги следваме — настояло Плашилото, — защото Страната на Оз е малка и рано или късно ще трябва да спрат.
Момби се смятала за много хитра, избирайки образа на грифон, защото той има пъргави крака и по-голяма сила от другите животни. Но не била пресметнала неуморната енергия на Дървеното магаре, чиито крайници можели да препускат неспирно дни наред. И тъй, след едночасова луда надпревара грифонът се задъхал и взел да тича все по-бавно и по-бавно. После стигнал до пустинята и нагазил в дълбокия пясък. Ала уморените му нозе затъвали и скоро той се препънал, политнал изтощен и грохнал в пясъчната пустош.
След миг се появила Глинда на неизтощимото си Магаре. Тя развързала от колана си тънък златен конец, метнала го на шията на задъхания и безпомощен грифон и разрушила магическата сила на Момбиното преображение.
Животното потреперило силно и просто се стопило, а на негово място изникнала старата вещица и вперила гневен поглед в спокойното и красиво лице на Вълшебницата.