— Отсега нататък ще е по-добре да стоиш прав. Така е най-безопасно.
— Добре, мили татко, както кажеш — отвърнал без следа от уплаха след падането ухиленият Джак.
Тип отново седнал. След малко Тиквоглавия се обадил:
— Какво е това, на което седиш?
— Магаре — небрежно отвърнало момчето.
— А какво е то? — попитал Джак.
— Магарето ли? Ами има два вида магарета — потърсил най-точния отговор Тип. — Едните са живи, имат четири крака, глава и опашка. И хората ги яздят.
— Аха, разбрах — ведро възкликнал Джак. — Сега ти седиш на такова магаре.
— Не, не е такова — твърдо отсякъл Тип.
— Как да не е! Има четири крака, глава и опашка.
Тип разгледал дървеното магаре и се уверил, че Тиквоглавия е прав. Тялото било оформено от дървесен ствол и в единия му край стърчало клонче досущ като опашка. В другия имало два големи чвора като очи, а дървото отпред било дялнато така, че приличало на муцуна.
Колкото до краката, те представлявали четири прави дебели пръчки, забити дълбоко в тялото и силно разкрачени, за да държат здраво магарето, когато отгоре му режат трупи.
— Наистина прилича на магаре повече, отколкото си мислех — объркал се Тип. — Но истинското магаре е живо, то може да тича, да скача и да се храни с овес, а това тук не е нищо друго освен едно скалъпено от дърво мъртво магаре за рязане на трупи.
— Но ако беше живо, щеше ли да тича, да скача и да яде овес?
— Вероятно щеше и да тича, и да скача, но нямаше да яде — отвърнало момчето, развеселено от тази мисъл. — Обаче няма как да е живо, защото е от дърво.
— Че нали и аз съм от дърво? — напомнил му Джак.
Тип го изгледал изненадано.
— Вярно, и ти си от дърво! — възкликнал той. — И оня магически прах, дето те съживи, е в джоба ми.
И като бръкнал, извадил кутийката и я загледал с любопитство.
— Питам се — прошепнал Тип замислено, — питам се дали не може да съживя дървеното магаре?
— Ако излезе, че може — спокойно изрекъл Джак, защото от нищо не се учудвал, — ще го яхна и така ставите ми няма да се изтъркат.
— Ще опитам! — скочило момчето. — Но дали точно съм запомнил думите на старата Момби и начина, по който въртеше ръце?
Позамислил се и понеже иззад плета внимателно бил проследил всяко движение на старата вещица и бил чул всяка нейна дума, решил, че ще успее да повтори безпогрешно всичко, което била казала и сторила тя.
И се заел да ръси от кутийката магическия животворен прах по гърба на дървеното магаре. После вдигнал лявата си ръка с щръкнало нагоре кутре и викнал:
— Вию!
— Какво означава това, мили татко? — удивено запитал Джак.
— И аз не знам — измърморил Тип. Сетне вдигнал дясната си ръка с насочен надолу палец и креснал: — Тию!
— Това пък какво значи, мили татко? — пак попитал Джак.
— Значи да мълчиш! — скарало се момчето, раздразнено, че го прекъсват в такъв важен момент.
— Колко бързо възприемам! — възхитил се Тиквоглавия с вечната си усмивка.
Тогава Тип вдигнал над главата и двете си ръце, разперил всички пръсти и изревал:
— Пию!
В същия миг магарето се раздвижило, протегнало крака, прозяло се с дялнатата си муцуна и изтърсило няколко прашинки от гърба си. Другата част от вълшебния прах, изглежда, била попила в тялото му.
— Отлично! — викнал Джак на слисаното момче. — Ти си бил много сръчен магьосник, мили татко!
Пробуждането на Дървеното магаре
Когато осъзнало, че е живо, Дървеното магаре било по-удивено и от самия Тип. То завъртяло чворестите си очи на всички страни, хвърляйки учуден поглед на света, в който сега играело такава важна роля. После опитало да се разгледа. За жалост нямало шия, която да раздвижи, и в усилието да огледа собственото си тяло започнало да се върти в кръг, без да може да се види. Нозете му били вдървени и непохватни, тъй като нямали коленни стави, и затова се блъснало в Джак Тиквоглавия и го съборило върху мъха, който растял от двете страни на пътя.
Тип се изплашил от случилото се, както и от неистовото въртене на магарето, затова викнал:
— Стой! Мирувай!
Обаче Дървеното магаре не му обърнало внимание и в следващия миг с такава сила стоварило единия си дървен крак върху крака му, че момчето заподскачало от болка, застанало по-далеч и от там изкрещяло:
— Стой! Мирувай, ти казвам!
В това време Джак вече бил успял да се привдигне и както седял, заоглеждал магарето с жив интерес.
— Животното не може да те чуе — обадил се той.
— Викам му колкото ми глас държи! — гневно отвърнал Тип.
— Да, но магарето няма уши — ухилено обяснил Тиквоглавия.
— Вярно! — чак сега забелязал Тип. — Ами тогава как да го спра?