— Това ще е ужасно! — потръпнал Джак. — А за какво да се държа?
— Дръж се за ушите му — колебливо отвърнал Тип.
— Не, недей! — предупредило го Дървеното магаре, — защото няма да чувам.
Магарето било право и Тип се опитал да измисли нещо друго.
— Открих! — сетил се той накрая. Влязъл в гората и отсякъл къс клон от младо яко дърво. Подострил го от единия край, после пробил дупка в гърба на Магарето, точно зад главата. След това взел от пътя един камък и зачукал пръчката в гърба на животното.
— Спри! Спри! — ревнало Магарето. — Ужасно ме разтърсваш!
— Боли ли? — зачудило се момчето.
— Не, не боли — обяснило животното, — но разтърсването ме изнервя.
— Готово, вече свърших — успокоил го Тип. — Хайде, Джак, стискай здраво кола и няма нито да паднеш, нито да се счупиш.
Джак се вкопчил с всички сили и Тип викнал на Магарето:
— Дий!
Послушното животно тръгнало веднага и като вдигало крака, се клатушкало ту на една, ту на друга страна.
Тип вървял до него, доволен от новото изобретение. Дори започнал да си свирука.
— Какъв е този звук? — запитало Магарето.
— Не му обръщай внимание — отвърнал Тип. — Подсвирквам си, което показва, че съм доволен.
— И аз бих свирукал, но не мога да си събера устните — въздъхнал Джак. — Да си призная, мили татко, в някои отношения никак не съм изпипан.
След известно време тясната пътека, която следвали, се превърнала в широк път, настлан с жълти павета. Встрани от пътя Тип видял табела, на която пишело:
Но вече се здрачавало и той решил да пренощуват край пътя, а щом съмне, да продължат. Отвел Дървеното магаре до едно тревисто възвишение, обрасло с кичести дървета, и внимателно помогнал на Тиквоглавия да слезе.
— Смятам да те положа на тревата и тъй да пренощуваш — казало момчето. — По-сигурно е.
— Ами аз? — попитало Дървеното магаре.
— Ти ще си останеш право — отговорил Тип, — а понеже не можеш да спиш, ще пазиш да не ни безпокоят.
След това момчето се проснало на тревата до Тиквоглавия и както било изморено от пътя, скоро заспало дълбоко.
Джак Тиквоглавия пристига в Изумрудения град
На зазоряване Тиквоглавия събудил Тип. Момчето разтъркало сънени очи, изкъпало се в близкото ручейче, а после похапнало от хляба и сиренето. И вече готово за новия ден, казало:
— Тръгваме веднага. Петнайсет километра не са малко, но до пладне, ако всичко е наред, ще стигнем Изумрудения град.
Тиквоглавия отново щръкнал на гърба на Дървеното магаре и поели.
Тип забелязал, че пурпурът на тревата и дърветата започнал да избледнява и да прелива в бледолилаво, а скоро след това лилавото започнало да зеленее и с приближаването до великия град, управляван от Плашилото, ставало все по-зелено и по-зелено.
Изминали били само три километра, когато видели, че пътят от жълти павета се пресичал от широка бърза река. Ами сега, зачудил се Тип, как ще я прекосим? Но след малко съзрял някакъв човек в голяма плоска лодка да плава към тях през течението.
Когато човекът наближил брега, Тип го попитал:
— Може ли да ни прехвърлите оттатък?
— Да, ако си платите — гневно и намусено отвърнал лодкарят.
— Но аз нямам пари! — възкликнал Тип.
— Никакви ли?
— Никакви.
— Тогава и аз няма да си моря ръцете да ви прехвърлям — отсякъл лодкарят.
— Какъв мил човек! — обадил се ухилено Тиквоглавия.
Лодкарят го изгледал, но премълчал. Тип започнал да се чуди какво да прави, защото за нищо на света не искал пътешествието им да свърши дотук.
— Непременно трябва да стигна до Изумрудения град — казал той на лодкаря, — а как да прекося реката, ако не ме преведеш?
Човекът се изсмял неприязнено и казал:
— Това Дървено магаре не потъва. Като го яхнеш, ще те пренесе. А Тиквоглавия глупак, дето си го повел, него го пусни да плува или да се дави — все това ще е!
— За мен не се бой — казал Джак, мило усмихнат на киселия лодкар, — като нищо ще преплувам.
Тип решил, че си струва да опитат, и Дървеното магаре, като не знаело какво е опасност, веднага склонило. Момчето го отвело до водата и го яхнало. Джак също нагазил до колене и се хванал за опашката на Магарето, та тиквената му глава да е над водата.
— Сега, ако размахаш крака, вероятно ще заплуваш — обърнал се Тип към Магарето, — а пък ако заплуваш, вероятно ще стигнем до отсрещния бряг.
Магарето веднага започнало да размахва крака, които заработили като весла, и бавно понесло пътешествениците през реката към отвъдната страна. Преминаването излязло толкова благополучно, че скоро те, мокри и подгизнали, вече се катерели по тревистия бряг.