Паула Лайт
Страната „никъде“ и „никога“
Има една тъмна, непозната страна. Нейните жители са винаги млади, защото не остаряват да навършат тридесет години. Над тях като мрачна сянка витае смъртта. Те си мислят, че земята им е изтъкана от блаженство, от паяжина на нежни фантазии, от лунни лъчи, мистерии и сънища. Мислят си, че са в обятията на приказни принцове или принцеси, в градини с вечно сладък аромат, в люлка от звезди, над която витаят ангели. Мислят си, че са открили Рая и го населяват.
Но това е горчива заблуда. Някаква зла магия е измамила тези деца така, че очите им да не виждат действителността. Всъщност, тяхната страна е пълна с бордеи, запустели сгради, неупотребявани подлези и храсталаци. Пълна е с воня на повръщано, урина, изпражнения и кръв. Пълна е със смачкани презервативи и строшени блянове, с глад, плъхове, пустота и сметища. Пълна е с рани, болести, вбесени медицински сестри с очи, подути от безсъние, със СПИН, употребявани спринцовки и дъх на гробища.
Това е страната „Никъде“ и „Никога“. Нека, подобно на Вергилий за Данте, стана ваш екскурзовод в ада.
Визата за тази страна се нарича дрога. Може да бъде хероин, екстази, амфетамини или кокаин. Може да ви я подпечатат със спринцовка, таблетки, „магистрала“, която да смъркате. Може да се вкарва във вашата кръв, слюнка, стомах или ноздри. Може да ви казват: „Това не е наркотик, а е по-слабо“ или „Опитай само веднъж. Не е нужно да повтаряш“. Каквото и да ви лъжат, визата води само към един граничен пункт и ще ви прати само в една държава — в страната „никъде“ и „никога“.
Запомнете, нейните заселници няма да видят изумрудения блясък на морето, нито високите снегочели планини, нито ливади, обсипани с цветя. Те няма да чуват песента на птиците, тихия зов на щурците, крясъците на чайките, ромонът на реките или страстния и нежен зов на китарата. Затова техният свят се нарича „никъде“
Няма да сбъднат мечтите си, няма да постигнат мечтани професии, да станат герои, да целуват любими устни, да имат деца и яма да остареят. Никога! Затова светът им носи и това име.
Помислете какво губите, мои клети деца, скъпи и млади заблудени души! Губите вкуса към живота. Губите човешкото си достойнство, умението си да обичате, храбростта си, гръбнака си, полета на интелекта си. Демонът на наркотика ще си поиска всичко това и ще ви го отнеме, а замяната ще е много жалка — само миг фалшиво удоволствие. Станете ли роби на дрогата, ще потъпчете всичко друго. Ще бъдете готови да коленичите и пълзите, да продавате телата си евтино, докато се превърнат в счупени играчки, да крадете, да просите, да проституирате, да смажете и унижите всичко човешко у себе си. И тогава ще чуете ехиден смях: „Добре дошли в страната «никога» и «никъде»!“
А вие, родители, ако попаднете на този мой апел, прочетете го на децата си. Незабавно! Не се смущавайте от грубите и злокобни думи. Нужен им е електрически шок, за да знаят и помнят!
Бдете над своето поколение и не го зарязвайте само да се оправя с изкушенията. Трудно е дори за възрастен човек. Ако сте богати, запомнете, че парите няма да купят на наркомана нито здраве, нито достойнство, нито разум. Ако сте бедни, внимавайте, защото децата ви, лишени от развлечения и удоволствия, потънали в сивото всекидневие, са още по-уязвими за злокобната сянка. Майки и бащи, не подценявайте демона, докато не стане късно!
Наркопласьорите, веднъж докопали детето ви, ще го направят свой роб. Ще го накарат да стане крадец, сводник, проститутка, нищожество. Ще го принудят да дебне в училищните дворове и да вербува сред по-малките нови жертви на дрогата. Ще го ограбят от оная светлина и духовна еманация, която го прави човек…
И тогава, кой ще ви помогне?!
Държавният апарат, полицията и правосъдието ли? Трудно. В мрежите на закона попадат дребните рибки, машите, бушоните за изгаряне. Често с години затвор се наказват жертвите, пристрастените, принудени от своите босове да пласират малко количество дрога, само за да получат една доза. Докато Митьо Очите се препича на плажа, щото се държал добре в затвора, вашите деца ще идат в гробищата, където няма слънчева светлина. И кой ги знае наркобароните с техните лъскави коли и замъци кого държат в ръцете си и конците на коя политическа марионетка дърпат? Те ще си останат винаги безнаказани. Техните деца не се дрогират, а учат право в западни колежи, докато вашите треперят, храчат кръв и се обливат в студена пот, разлагат се живи и задигат семейния телевизор или пенсията на баба си, за да си купят поредната доза.
Може би, разчитате на здравната система и на програмите за реабилитация с метадон под лекарско наблюдение? Не казвам, че не се полагат усилия, но дори в напредналите западни държави, с много повече опит, рехабилитацията става трудно, да не казвам никога.