Откъм пътя всичко беше в ред. Мъжът се промуши под камиона, за да премине от другата му страна. Не успя да прецени височината /или се бе повдигнал от енергията на поредната ругатня/ и изключително болезнено застърга гърба си в остро желязо. Изохка. Прималя му и вдигна рязко глава. Железен ръб го клъвна весело по темето. Новата болка беше изненадваща като печалба от лотарията. Джо побесня, замята се под камиона в неистово желание най-после да излезе изпод него. Това никак не му помогна. Напротив. Въртеше се като животно в клетка, блъскайки се във всички възможни посоки, с изключение на тази, откъдето можеше да се измъкне. В крайна сметка успя. Изскочи между камиона и мантинелата като тапа на шампанско и зарита злобно гумите, като не представяше да псува. Без да предполага, поставяше нови стандарти в това изкуство. Огромният му корем се люшкаше в ритъм с цветистите му словоизлияния. Сигурно щеше да продължи до края на вечността /ако въобще такъв съществуваше/, ако пронизителен крясък не го беше прекъснал.
Джо подскочи. Огледа се в очакване да види смъртта с косата или поне група зомбита.
Това, което видя беше доста по-прозаично, но не по малко отблъскващо.
Върху предната част на кабината, осветени донякъде от близкия фар, той видя тънките крайници на Питър, щръкнали иззад загърналата ги ярко зелена маса. Главата на момчето се мяташе панически в десния край на това искрящо зелено същество, което явно с най сластния глас, който можеше да изрови, повтаряше глупаво:
— Прегърни ме, бейби, целуни ме, бейби, вземи ме, бейби… — страстта на проститутката скърцаше като ръждясала бетонобъркачка, докато тя гърчеше едрия си задник и бедра върху Питър. Полата се бе вирнала на кръста и, като отдолу надничаше бельо, напомнящо памперс — целуни ме, бейби…
Момчето пищеше. От страх. Джо го усети, не можеше да греши. Стомахът му се обърна от нотката на гибел в страха на момчето. Той се завтече към двамата.
— Махни се, махни се — пищеше в истерия Питър, без да прави дори усилия да я махне — махни се… мах…
— Изчезвай, пачавра мръсна, остави го на мира — изкрещя Джо и зарита проститутката.
Момчето използва момента, изтръгна се и се мушна бързо през отворената още врата на кабината. Трясна я здравата, при което насмалко не отнесе главата на нападателката си. Тя крещеше, докато се дърпаше от ритниците на Джо и отстъпваше полека от полесражението.
— Да не си ме пипнал, дърт евнух такъв, парите ли ти се свидят, мизерник грозен, ще го водиш при майка си безплатно, а? Престани бе дебелак, на работа съм — изкрещя глупаво накрая, след което се обърна и се изнесе в свински тръс.
Джо подскочи подир нея, ритна я още веднъж и се върна към камиона. Потърси с поглед момчето. Видя силуета му в кабината. За сега така бе по-добре. Отиде към втората двойка гуми на влекача и се наведе. Вътрешната гума се беше пръснала. Увиснала върху настилката напомняше свален скалп.
„Мамка му“ — помисли си „така не мога да карам дълго“. Поклати глава. Изправи се, за да може да си поеме въздух. Пипна мястото на темето си, което бе ударил — кръв нямаше. Сърцето му още биеше учестено, в следствие на кофата с лайна, която някой беше плиснал върху му последните няколко минути.
„… която беше плиснал днес“, допълни мислено.
Все едно и също цял живот. Джонатан с кисела гримаса се насочи към своята врата на кабината. Ядът му бе отстъпил място на униние. Внезапно и неочаквано. Бавно, с нежелание, той се покатери на камиона, отпусна се тежко на седалката и погледна към момчето. Питър бе стиснал челюстта си и бе вперил очи някъде напред като хипнотизиран. Треперещ ситно, но отчетливо.
Джо реши да не го закача. Погледна индикатора на радиостанцията — светеше зелено /като дрехите на оная помисли си той/ — одеве при Стария Рос радиовръзката се бе запиляла някъде и Кели го бе потърсила по телефона. Той се присегна и взе машинката, която трябваше да го свърже директно с диспечерката в централата на фирмата.
Ало, Кели — Джо е — зачака отговор.
Не е Кели, Джонатан, а Дилайла, какво има?
Мъжът с нежелание намали бавно пеещия за прекрасната любов в юлска сутрин и с още по-голяма неприязън се потопи изцяло в реалността — нощна, мрачна и прашна.
— Авария — пръсна ми се една от гумите — отговори лаконично Джо, като за пръв път откакто работеха заедно пропусна да отбележи по някакъв начин прекрасното й име.