Имаше съответната програма и свърши брилянтна работа. Положил лакът под главата си, Питър се загледа като хипнотизиран в лишения от всякаква романтика акт на възпроизвеждане. Беше пошло, но не му пукаше. Беше сам в крайпътен мотел и гледаше порно. За такъв лукс не си бе и помислял, докато обикаляше сиропиталища и приемни родители със сестра си, след като майка му умря.
И точно в този момент, точно при тази мисъл, пламъкът, който се разгаряше в него, бе плиснат с ужасно студена вода и просъска предсмъртно.
Питър загаси телевизора не по-бавно, отколкото го беше включил. По страните му, по цялото му тяло, плъзна срам и вина. Скарлет умираше, а той гледаше порно. Дори уж случайно бе промъкнал ръка надолу по корема си. Чувстваше се омърсен. Чувстваше се мръсен. Затвори очи и се отпусна в унинието, което бе чакало напиращо зад крехкия бент на момчешкото му безгрижие.
„Супер некадърник и мърляч!“ Като че ли обиждайки се, се опитваше да наложи обезболяващ компрес на тъжната си съвест. Спасителят, който ще се понесе с оръжие в ръка и щеше да избави сестра си от кривите нокти на Смъртта, беше победен от похотлив, хилав младеж, които не можеше да сдържи първосигналния си нагон. „Колко по-лесно е всичко, докато си го представяш!“ Питър замахна и хвърли дистанционното към отсрещната стена. То се счупи с глух пукот. Изпита болезнено удоволствие от това. „Да се оправя дебелакът!“ Момчето отново го ненавиждаше и това му бе добре дошло.
Подсъзнателно усети някакво движение и отвори очи. И то точно навреме. Това което видя надминаваше всичките му мечти.
Джо, много си дискретен, криеш се от малкото си момиче, а?
Питър стреснато скочи от леглото и се прилепи до стената. Някой май беше потъркал вместо него лампата на Аладин тази вечер. Жената изрекла последните /и единствени за сега/ думи НЕ беше ВЕРОЯТНА. Не бе сигурен дали беше жена — струваше му се, че вижда ИЗКУШЕНИЕТО от плът и кръв. Питър беше готов да се обзаложи на живота си, че навремето не змията беше изкушила Ева с ябълката на познанието, а Дяволът беше изкушил Адам с жената, която стоеше на прага.
Момчето гледаше втренчено и се мъчеше да преглътне. На оскъдната светлина едрите къдрици на дългата и, бухнала коса, изглеждаха алени, като кипяща кръв. Лицето й беше ангелски прекрасно и едновременно сякаш готово да разкаже най-дълбоките тайни на греха. Тази жена знаеше за страстта. Много неща.
Питър най-после въздъхна. Дълбоко и напрегнато. Като че самата Венера бе слязла при него. Беше сигурен, че вижда истинския й облик. Богинята — жена или жената — богиня беше пред него — не го интересуваше. Той виждаше мечтата си от плът и кръв.
Жената изненадано мълчеше. Затвори вратата зад себе си, гледайки го с лек интерес. От въздушното течение, дрехата й затрептя и Питър видя тялото й под прозрачната материя. Голо и прекрасно. Загърнато в червена, мрежеста рокличка, едва покриваща това, което беше отдолу. Но момчето съвсем не се интересуваше от тези подробности. То бе приковало очи в бедрата й, дълги, прави и прекрасни. Питър беше във възторг. Такива жени бяха вечни!
Изумлението изчезна от очите на червенокосата.
— Ха, Джо май ми е приготвил изненада — измърка с нисък, дрезгав глас тя и красивото й лице придоби наистина котешко изражение в сумрака, недокоснато от мигащата светлина зад гърба й. Продължаваше да бъде изненадана, но не го показваше. Въпросите щеше да остави после за Джо. А сега… жената се усмихна сластно.
— Здравей, сладурче — провлачи тя меко и посегна към кръста си. С леко движение развърза тънкия колан на ефирната си рокля. Може би щеше да е приятно с това младо жребче.
Питър не бе забелязал тази подробност от облеклото и хипнотизиран /отново, но до безумие/ гледаше как коланът пада на земята. Сякаш на забавен каданс двете прихлупени една над друга части на воалната й дреха плавно се отделиха една от друга. Триъгълникът на деколтето, образувано от тях, се разтваряше бавно, но щедро.
Прозрачната, червена материя меко се плъзгаше, галейки божествената кожа на гръдта й. Питър още се опитваше да преглътне. Двете почти незабележими ръбчета най-после се разделиха, като завеса за първо действие на древна пиеса. Продължаваха да се плъзгат встрани, спускащи се трептящи от нереалните издутини на гърдите й като гирлянди. Забързани в своя път, те нежно докоснаха връхчетата на зърната й, които за един чудовищно кратък миг се люшнаха встрани заедно с леката материя, след което плавно се върнаха в предишната си позиция. Питър най-после успя да преглътне. Не това не можеше да бъде истина.