По специално сложена за случая невисока рампа, двамата агенти /в момента реквизитори/ бавно и тържествено спускаха огромен, чисто нов „ХАРЛИ ДЕЙВИДСЪН“.
Питър проплака от изненада. Погледна Колдуел, който още държеше ръката си протегната към хеликоптера. Той му кимна с окуражителна усмивка — точно в момента беше искрен. Възторгът в очите на момчето беше заразителен.
Питър спря да мисли. През целия си живот бе мечтал за такъв мотор. В сънищата си бе виждал себе си яхнал огромния „ХАРЛИ“, яздещ вятъра по вечните пътища на времето. С трепет и страхопочитание на едно изложение в Бостън, близо до сиропиталището, където чакаха държавата да каже тежката си дума, той бе докоснал сребристите пламъци по резервоара на мотора, показан там. Със стъпкана от ботушите на несгодите душа, всяка вечер момчето бе заспивало с тази мечта, толкова прозаична за някои, но така лелеяна от него. Далеч от всичко и от всички в мечтите си, той пореше необятните магистрали на Съдбата непобедим, неукротим. След това кротко бе заспивал, сложил своя компрес върху оголените си рани. Ако обаче някой се бе изправил пред него и му кажеше, че някога ще има свой „ХАРЛИ“, той не би му повярвал. Въпреки, че искаше това почти толкова, колкото желаеше Скарлет да оздравее. Бе се вкопчил в него, защото не му бе оставено нищо друго. Съдбата сега наистина му се бе усмихнала широко.
Затича се към мотора, следван от наобиколилите го. Колдуел остави хората да го подминат, наблюдавайки трескавите действия на Питър.
С трепереща ръка младежът стисна кормилото на машината. С другата започна да гали красивия резервоар. Под светлината на камерите, които кой знае защо продължаваха да работят, Питър се наведе и почти любовно целуна мастиленочерния резервоар. Хромираните части светеха със студен блясък, който озари момчешкия възторг.
— Може ли? — попита той със страхопочитание агента, стоящ близо до него.
Човекът кимна.
Питър внимателно, сякаш се боеше мотора да не изчезне, седна върху него и стисна здраво ръчките на кормилото. Мъжът до него се пресегна и запали машината. Могъщо бумтене обяви пробуждането на звяра под Питър. Момчето изкрещя от екстаз. Тръпка на страст премина през цялата му тяло.
— Можеш ли да караш мотор? — попита агентът.
— Искам да потегля! — тонът не търпеше възражения, сякаш мощта на мотора се бе вселила в него.
Без да задава повече излишни въпроси, мъжът, към който бе отправена заповедта /тонът беше точно такъв/, седна зад момчето и започна да му обяснява нещо, надвиквайки се с бумтежа на легендата „ХАРЛИ ДИ“. Бавно и тромаво те потеглиха. Макинс — защото това беше той — каза още няколко думи в ухото на Питър и скочи от мотора. Сияещ малкият започна да описва бавни кръгове из паркинга.
Колдуел разсеяно отчете ставащото. Време беше. Подаде сигнал за връзка към Фарщайн.
27.
— Кажете, Колдуел? Има ли развитие? — включи се Фарщайн.
— Без проблеми — взима уроци по каране на мотор в момента — отговори Колдуел, докато наблюдаваше как мнимите репортери и оператори започнаха да прибират реквизита.
— Еее, драги ми Колдуел, Вие сте просто ангел, не намирате ли?
— Мистър Фарщайн, искате да свършим работа или не, оставете това, какъв съм аз.
— Е, драги Колдуел, бъдете великодушен към отегчен стар човек като мен, моля Ви се — каза Фарщайн, като от ехидния му тон нито личеше, че наистина моли, нито, че въобще е способен на това — Даааа, усещането е прекрасно — продължи той с въздишка — не Ви ли се струва, че в на пръв поглед безнадеждни моменти има най-много романтика?
— Струва ми се, че ми се подигравате!
— Защо Колдуел, — възкликна човекът отсреща — нищо подобно — аз живея по този начин, бих говорил и на президента на света с тези думи, ако имаше такъв. И как бих могъл да се подигравам с Вас — Вие който направихте толкова неща за мен, които едва ли някой друг би направил. Затова именно се обърнах към Вас. Но… като че ли не сте коравият Колдуел, с който ме запозна характеристиката Ви?
— Така ли — рязко изстреля Колдуел засегнат — и защо!? Защото не се справих ли, защото имаше някакви пропуски, защото не станах съучастник в убийството ли, защото…
— Оу, оу, оу — човече спрете се — всичко направихте, но прекалявате с чувствата, това имах пред вид и какви са тези приказки за съучастие, моля Ви се, нека да се придържате към плана, без квалификации — Фарщайн замълча — можете ли?