— Прилича на пеленаче, което прохожда — отбеляза Уилям.
От време на време идваше Дмитри. Отбелязваше, че експериментът върви забележително и си тръгваше.
Антъни не споделяше това мнение. Седмиците прераснаха в месеци. Роботът прогресивно усвояваше нови операции, когато бе включен към компютъра Меркурий. Уилям искаше да оприличи компютъра с мозък, но Алтъни щеше да възрази. Не му харесваше онова, което наблюдаваше.
— Не е достатъчно добър, Уилям — отсече той. Предишната нощ не беше мигнал.
— Не е ли странно? — попита хладно Уилям. — Тъкмо щях да кажа, че се провалихме.
Антъни се сдържаше с огромни усилия. Непрекъснатото присъствие на брат му край него го натоварваше. Мудността и препъванията на робота му идваха прекалено много.
— Ще се откажа, Уилям! Съжалявам, причината не е у тебе…
— Но и аз имам вина, Антъни!
— Не е там работата, Уилям. Няма да успеем! Виждаш колко тромав е роботът, а е на Земята! Само на хиляда километра оттук е, където сигналът закъснява само с части от секундата. На Меркурий компютърът ще отчита минутно отклонение. Лудост е да мислим, че ще се справи!
— Не се отказвай, Антъни! Не можеш да го направиш сега. Предлагам да изпратим робота на Меркурий. Убеден съм, че ще се справи.
Антъни се разсмя.
— Ти си луд, Уилям!
— Не съм! Мислиш, че на Меркурий ще бъде по-трудно, но не е така. На Земята му е по-трудно. Този робот е програмиран за други характеристики — една трета част от нормалното земно притегляне, четиристотин градуса температура и вакуум. А при какви условия работи в Аризона? Пълна гравитация, тридесет градуса по Целзий и атмосфера, гъста като супа.
— Той може да отчита разликите.
— Металната структура може, но не и компютърът тук. Той не може да се справя с робот, програмиран за съвсем различна среда. Слушай, Антъни! Ако искаш компютър, сложен като мозък, трябва да му позволиш собствен темперамент… Искаш ли да направим сделка? Ако подкрепиш предложението ми да изпратим робота на Меркурий, подготовката му ще ни отнеме още шест месеца. Обещавам да работя извънредно и в празниците. Така ще се отървеш от мен предсрочно.
— А кой ще управлява компютъра Меркурий?
— Ти знаеш как функционира. Освен това ще ти помагат двама мои асистенти.
Антъни поклати глава отбранително.
— Не мога да поема такава отговорност. Освен това, категорично отказвам да подкрепя предложението ти за изпращане робота на Меркурий! Няма да се справи!
— Аз съм сигурен, че ще функционира безпроблемно!
— Не може да си сигурен, освен това отговорността е моя. Упреците ще отнеса аз, а не ти!
По-късно Антъни си спомняше този момент като най-критичния. Уилям можеше да го остави да се откаже и всичко щеше да пропадне. Но Уилям каза:
— Аз няма да поема отговорността? Слушай, така и татко мислеше за майка ни. Също като теб и аз съжалявам за стореното, но сме безсилни да го променим. Антъни, има много братя и сестри, но да си чул някои да имат една и съща майка и баща?
— Не ми казваш нищо ново.
— Тогава погледни проблема от моята гледна точка! Аз съм хомологист. Работя с гении диаграми. Замислял ли си се някога за нашите? Те са сходни и лицата ни го доказват.
— И това ми е известно.
— Ако този проект успее и ти получиш заслужена слава, това ще означава, че генната ти комбинация е полезна за човечеството… Това ще се отнася и за моята. Не разбираш ли, Антъни? Имаме едни и същи родители, лица и генни карти. Следователно славата, или порицанието, също ще бъдат еднакви. Аз съм заинтересуван ти да успееш! Имам мотив за това, какъвто никой на Земята не притежава. Признавам, че е егоистичен, но е напълно реален. На твоя страна съм, Антъни, защото ти си ми най-близък от всички!
Двамата се гледаха продължително време. За първи път Антъни не виждаше своето лице пред себе си.
— Нека изпратим робота на Меркурий — помоли отново Уилям.
Антъни се предаде. След одобрението на Дмитри, Антъни прекара деня в дълбок размисъл. След това потърси Уилям и му каза:
— Слушай!
Последва дълга пауза, която Уилям не прекъсна. Антъни отново каза:
— Слушай!
Уилям търпеливо чакаше.
— Няма нужда да си тръгваш — рече Антъни. — Сигурен съм, че няма да ти хареса някой друг да обслужва компютъра Меркурий.
— Искаш да кажеш, че ще напуснеш ти?
— Не, аз също оставам!
— Не е необходимо да ни виждат постоянно заедно.
По време на разговора сякаш някой стискаше гърлото на Антъни. Напрежението нарастваше с всяка измината секунда, но той събра сили за най-трудното изречение.
— Не е необходимо и да се избягваме един друг!