— Не!
— Как така? Виж какво, бебчо, нека поговорим разумно. Ами че това е най-горещата история, откакто Коломбо подмамил Изабела да си заложи накитите заради него! Тревожа се само да не налетя на истински техник…
— Аз пък се тревожа само за себе си — натърти Джил. — За тебе е история, а на мен това ми е работата. Ще ми съдерат престилката и ще ме изнесат от града, вързана за прът.
— Хъм… може и това да стане.
— Няма спор!
— Госпожице, сега ви предстои предложение за подкуп.
— Какъв ще е рушветът? Доста тлъста пачка ще ми трябва, за да прекарам охолно остатъка от живота си в Рио.
— Е… не очаквай от мен да се изхвърля повече от „Асошиейтид Прес“ или „Ройтер“. Какво ще кажеш за стотачка?
— Ти за каква ме смяташ?
— Това вече го изяснихме, сега се пазарим само за цената. Сто и петдесет?
— Бъди така добър да ми кажеш номера на „Асошиейтид Прес“.
— 10–9000. Джил, ще се омъжиш ли за мен? Това ми е тавана в наддаването.
Тя го изгледа стъписано.
— Какво каза?
— Попитах — ще се омъжиш ли за мен? И когато те изнесат от града, провесена на оня прът, аз ще те чакам и ще те измъкна от нерадостното ти живуркане. Ще се върнеш тук и ще си разхлаждаш пръстчетата в моята трева… не, в нашата трева, за да забравиш по-бързо унижението. Но първо трябва непременно да ме вкараш в оная стая.
— Бен, май говориш почти сериозно. Ако повикам Честен свидетел, ще повториш ли това пред него?
Какстън въздъхна.
— Повикай Свидетел.
Тя стана.
— Бен — изрече тихичко и го целуна, — няма да те проверявам. Но не си прави такива майтапи с една стара мома.
— Не се шегувах.
— Де да те знам. Изтрий си червилото от бузата и ще ти разкажа всичко, което знам, после ще помислим как да ти свърши работа, без да загазя. Така добре ли е?
— Добре е.
Тя си припомни всичко до последната подробност.
— И съм сигурна, че не беше упоен. Знам и че си беше с всичкия в главата… макар да говори особено и да задава идиотски въпроси.
— Щеше да е много чудно, ако не говореше особено.
— Че защо?
— Джил, не знаем почти нищо за Марс, но е ясно, че марсианците не са хора. Представи си, че си израсла при племе в най-затънтената джунгла, където дори не подозират, че на тоя свят има обувки. Щеше ли да владееш учтивите празнословия, които се попиват заедно с културата? А това сравнение едва ли е достатъчно силно за неговия случай.
— И аз се сетих — кимна Джил. — Затова не обръщах внимание на странните приказки. Не съм тъпа.
— О, ти си много умничка за жена.
— Искаш ли това мартини да потече в косата ти?
— Моля за прошка. Жените са по-умни от мъжете. Цялата бъркотия наоколо го доказва. Дай си чашата да я напълня.
Тя продължи:
— Бен, тази заповед да не пускат жени при него е пълна глупост. Той не е някакъв озверял изрод.
— Не се съмнявам, че не искат да му стоварят прекалено много силни впечатления наведнъж.
— Но той не го прие като шок. Просто му беше… интересно. Не ме гледаше като другите мъже.
— Ако беше изпълнила молбата му да те разгледа в натурален вид, можеше и да стане напечено.
— Не ми се вярва. Сигурно вече са му обяснили за мъжете и жените. Само е искал да види с какво се различават жените.
— Да живее тази разлика! — въодушевено отвърна Какстън.
— Не ставай вулгарен.
— Аз? Напротив, изпълнен съм с преклонение. Изразих благодарността си, че съм се родил мъж, а не марсианец.
— Дръж се сериозно.
— Никога не съм бил по-сериозен.
— Тогава млъкни. Той изобщо нямаше да ми създава проблеми. Не си му виждал лицето.
— Че какво му има на лицето?
Джил сякаш се затрудняваше да намери точните думи.
— Бен, виждал ли си ангел?
— Само тебе, херувимче.
— Ами и аз не съм виждала… но той на такъв ми приличаше. Има старчески, мъдри очи на такова кротко лице, че е направо неземно с невинността си.
— „Неземно“ е на място казано — бавно изрече Бен. — Много ми се иска да го видя.
— А защо го държат под ключ? Той и на една муха не би сторил зло.
Какстън сплете пръстите на ръцете си.
— Е, явно искат да му съхранят живота. Израснал е в притеглянето на Марс, а тук сигурно е слаб като бебе.
— Но мускулната слабост не е някаква опасност. Справяме се дори със случаи на мускулна атрофия, а те са къде по-тежки!
— И освен това искат да не се зарази от нещо. Прилича на ония експериментални животни в университета „Нотр Дам“. Никога не е бил изложен на зарази.
— Вярно, има проблем с антителата. Но от приказките в стола разбрах, че доктор Нелсън — лекарят в „Защитник“, се е погрижил за това по време на обратния полет. Преливал му е кръв от всички подходящи в екипажа, докато заменил наполовина кръвните му клетки.