— Не е зле и ти да станеш същият, ако ти се живее дълго.
— Няма да се напъвам чак толкоз.
— Въпрос на вкус. Общо взето, аз си прекарах добре досега. Момичета, размърдайте се. Първата, която се върне при мен с пълна чаша, пропуска реда си като дежурна. Естествено, след като се погрижите за нашите гости. Хайде, господа, сядайте. Свен, каква е любимата ти отрова? Аквавит? Лари, отскочи да купиш две-три бутилки. И „болс“ за капитана.
— Няма нужда, Джубал — спря го Нелсън. — Предпочитам шотландско уиски.
— И аз — добави Ван Тромп.
— От това имаме достатъчно да удавим кон. Доктор Махмуд? Ако предпочиташ безалкохолно, момичетата сигурно са се погрижили да има.
Махмуд го погледна печално.
— Не би трябвало да ме изкушаваш със силни напитки.
— Хъм, позволи ми да ти помогна. — Джубал го огледа с престорена загриженост. — Синко, преживял си сериозен нервен стрес. Тъй като нямам подръка мепробамат, принуден съм да ти предпиша петдесет грама четиридесет и пет процентов разтвор на етилов спирт. Ще повториш дозата според нуждите си. С какъв аромат го предпочиташ?
Махмуд се засмя.
— Благодаря ти, докторе… но сам ще си отговарям за греховете. Нека бъде джин, моля, с чаша вода. Или водка. Или каквото ти се намира.
— Или чист спирт — намеси се Нелсън. — Джубал, не се оставяй да те заблуди. Смрадльо пие всичко, а после се разкайва.
— Да, разкайвам се — сериозно потвърди Махмуд. — Грешно е.
— Не се заяждай с него, Свен — отсече Джубал. — Ако Смрадльо извлича полза от греховете си чрез разкаянието, негова си работа. Всекиму своето. А какво ще кажеш за храната? Ан сложи шунка в припасите, може да има още нещо нечисто за тебе. Да попитам ли?
Махмуд поклати глава.
— Джубал, не съм от строгите последователи на традицията. Тези правила са били създадени в отдавна отминало време. Сега е друго.
Джубал изведнъж се натъжи.
— Да, но дали сега е по-добре? Все едно, всичко е преходно. Яж каквото желаеш, братко. Бог прощава при неизбежност.
— Благодаря. Но аз често пропускам храната през деня.
— По-добре да замезиш, иначе етиловият спирт не само ще ти отпусне нервите. Пък и хлапетата, които работят при мен, може би допускат правописни грешки… но в кулинарията са постигнали съвършенството.
Мириам влезе с поднос, докато Джубал си упражняваше красноречието.
— Шефе, искам това в писмен вид. И с подпис.
— Какво? — извъртя се той. — Подслушваш? Остани след часовете в класната стая и напиши хиляда пъти: „Няма да наострям уши за чужди разговори“.
— Добре, шефе. Това е за тебе, капитане… и за тебе, доктор Нелсън… ето я и твоята чаша, доктор Махмуд. Поиска и чаша вода, нали?
— Благодаря, Мириам.
— Обслужване „Харшо“. Нескопосано, но бързо. Заповядай, шефе.
— Разредила си го с вода!
— По заповед на Ан. Твърде уморен си да пиеш чисто.
Джубал я изгледа с мъченическо търпение.
— Е, господа, видяхте ли на какво съм подложен? Не биваше да им даваме равноправие. Мириам, тези хиляда пъти ще ги напишеш на санскрит.
— Ясно, шефе. — Тя го погали по главата. — Хайде, пийни си, миличък. Заслужаваш си го. Гордеем се с тебе.
— Марш в кухнята, момиче! Всички ли имат чаши? И къде е Бен?
— Диктува по телефона за рубриката си, с чаша до лакътя.
— Чудесно. Сега се оттегли незабележимо… и ми прати Майк. Господа! Ме ке алоха пау оле!
Всички отпиха по глътка.
— Майк ни помага. Май ще стане иконом, като порасне.
— Мислех, че вече си излязла. Все едно, доведи го. Доктор Нелсън иска да го прегледа.
— Няма закъде да бързаме — намеси се хирургът. — Джубал, уискито ти е превъзходно, но що за тост произнесе?
— Извинявай, беше на полинезийски. „Нека дружбата ни трае вечно.“ Ако искате, наречете го забележка под черта към водната церемония. Между другото, господа, Лари и Дюк също са водни братя на Майк. Нека това не ви безпокои. Не ги бива в готвенето… но е добре да имате хора като тях до себе си, когато ходите по тъмни улици.
— Щом ти ги представяш, Джубал — отвърна Ван Тромп, — да влизат и да започваме гуляя. Хайде сега да пием за момичетата. Свен, как беше онзи тост?
— За всички хубави жени по света? Нека пием само за четирите, които са тук. Скол! — Вдигнаха наздравица за четирите си водни братя от женски пол и Нелсън продължи: — Джубал, откъде ги намираш?
— А, отглеждам си ги в избата. И тъкмо ги науча на нещо, пристига някое градско конте и ги отмъква. Обречен съм да губя играта.
— Да, виждам колко страдаш — съчувствено промърмори Нелсън.
— Истина е. Господа, предполагам, че сте женени до един?
Оказа се, че Махмуд не е. Джубал го погледна намръщено.
— Ще бъдеш ли така добър да се обезтелесиш? Разбира се, след обяда, ще ти бъде по-лесно с пълен стомах.