— Аз не съм страшен, защото съм заклет ерген.
— Хайде де! Вече видях Доркас да ти прави мили очи… а ти само дето не се размърка.
— Уверявам те, не представлявам никаква заплаха. — Махмуд реши да не казва, че ще се свърже само с жена от своята вяра. Неверник като Джубал можеше да го разбере накриво. — Но трябва да те предупредя, че не бива да изричаш такива шеги пред Майк. Няма да грокне, че това е шега и току-виж след миг пред тебе има само труп. Не знам дали Майк може да се помисли наистина за мъртъв. Но поне ще се постарае.
— Аз пък съм сигурен, че може — твърдо заяви Нелсън. — Докторе… тоест, Джубал, забеляза ли нещо особено в неговата обмяна на веществата?
— Хъм, нека те поправя. Не съм забелязал нещо в обмяната на веществата му, което да не е особено.
— Именно!
Джубал се обърна към Махмуд.
— Не се тревожи, не бих подканил неволно Майк към самоубийство. Гроквам, че той не гроква хумора. — Харшо примигна. — Но не гроквам „грокването“. Смрадльо, ти говориш марсиански.
— Малко.
— Чух те. А ти грокваш ли грокването?
Махмуд се замисли.
— Не. „Гроквам“ е най-важната дума в този език и очаквам да прекарам следващите години в опити да я разбера. Но не се надявам на успех. Трябва да мислиш на марсиански, за да разбереш думата „гроквам“. Не си ли забелязал, че е трудно да вникнеш в интелектуалния подход на Майк към някои наши представи?
— Не съм ли? О, нещастната ми надута глава!
— Е, и с моята е същото.
— Ето го и яденето — доволно отбеляза Джубал. — Крайно време беше. Момичета, подредете всичко удобно и запазете почтително мълчание. Продължавай, докторе. Или е по-добре да отложим заради присъствието на Майк?
— В никакъв случай.
Махмуд се обърна към Майк на марсиански. Смит се усмихна сияйно и отговори. После лицето му отново стана безизразно и той започна да се храни.
— Казах какво се опитвам да обясня и той ме увери, че ще говоря вярно. За него това не е предположение, а факт, необходимост. Дано ме поправи, ако сгреша нещо. Но се съмнявам. Майк мисли на марсиански, значи се ориентира по друга „карта“. Схващаш ли мисълта ми?
— Гроквам — съгласи се Джубал. — Самият език оформя основополагащите идеи в ума на човека.
— Да, но… Докторе, как си с арабския?
— Аз ли? Ами зле — призна си Харшо. — Понаучих го, когато бях армейски лекар в северна Африка. Но и досега чета на арабски, защото предпочитам думите на Пророка в оригинал.
— Правилно. Коранът е непреводим. „Картата“ се променя, както и да се стараеш да я запазиш същата. Следователно можеш да разбереш колко труден е за мен английският. Не само защото в родния ми език някои форми са по-опростени. „Картата“ е друга. Английският език е най-развитият на нашата планета. Самата му разностранност, богатство на смисловите оттенъци и неразумното изобилие на идиоми дава възможност да кажеш на английски неща, които са неизразими на други езици. Едва не пощурях… докато се научих да мисля на английски. И това ми даде нова „карта“ на света, наложена върху онази, с която бях израснал. Вероятно по-добра, поне по-подробна. Но и на арабски можеш да кажеш неща, за които няма съответствие в английския.
Джубал кимна.
— Затова продължавам да чета на арабски.
— Но марсианският е несравнимо по-сложен от английския и толкова се различава в начина да създава с абстракции картина на вселената, че пред него английският и арабският изглеждат един и същ език. Англичанин и арабин могат да се научат да мислят на езика на другия. Но не съм уверен, че за нас някога ще е възможно да мислим на марсиански (освен за всеки, който го научи като Майк). Е, ще усвоим някакъв простичък „жаргон“. Точно с такъв си служа и аз. Да вземем думата „гроквам“. Буквалното й значение, вероятно още от зората на марсианската цивилизация, дава известна представа за цялата „карта“ на езика. То е лесно за разбиране. „Гроквам“ означава „пия“.
— Какво? — възкликна Джубал. — Майк никога не споменава „гроквам“, когато говори за пиенето като обикновено действие. Той…
— Един момент.
Махмуд пак попита Майк за нещо на марсиански и като че го изненада донякъде.
— „Гроквам“ е „пия“ — потвърди Смит.
— Но Майк щеше да се съгласи — продължи Махмуд, — ако бях казал и още стотина английски думи, изразяващи твърде различни, дори несъвместими представи. И „гроквам“ е всяка една от тях. Означава „страхувам се“, „обичам“, „мразя“… Говоря за истинската омраза, защото според марсианската „карта“ не можеш да намразиш нещо, ако първо не го грокнеш, не го разбереш толкова цялостно и подробно, че се сливаш с него и то с тебе. Чак тогава си способен да мразиш. Но в същото време обичаш това нещо, съхраняваш го в себе си. Друго е невъзможно. Едва след това можеш да мразиш. Според мен марсианската ненавист е толкова черна и страшна, че дори най-близкото човешко подобие в чувствата не е нищо повече от лека неприязън. — Махмуд направи кисела гримаса. — „Гроквам“ е и „достигам съвършеното съпреживяване“. Изтърканата човешка фраза „заболя ме повече от тебе“ има марсиански привкус. Марсианците сякаш знаят по инстинкт онова, до което съвременната физика стигна толкова мъчително — в процеса на наблюдението наблюдателят взаимодейства с наблюдаваното. „Гроквам“ означава разбирам в такава пълнота, че като наблюдател ставам част от наблюдаваното — сливам се, преплитам се, губя обособеността си в груповото съпреживяване. И означава почти всичко, което ние сме определили като религия, философия и наука… тоест, за нас почти нищо, също както думата „цвят“ за слепеца. — Махмуд се запъна. — Джубал, ако те накълцам и те сваря, ти и всичко останало в гозбата ще гроквате… и докато те вкусвам, двамата ще грокваме в единство и нищо няма да се загуби, без значение кой от нас кого яде.