— За мен ще има значение! — отсече непреклонно Джубал.
— Не си марсианец.
Махмуд пак се обърна към Майк, който кимна.
— Ти говориш вярно, братко Махмуд. Вече ти казах. Ти си Бог.
Махмуд сви рамене безпомощно.
— Безполезно е, нали виждаш? В отговор чувам само едно богохулство. Ние не мислим на марсиански. Не можем.
— Ти си Бог — повтори Майк сговорчиво. — Бог гроква.
— Хайде да минем на друга тема! Джубал, ще злоупотребя ли с братството ни, ако си поискам още джин?
— Аз ще ти донеса! — скочи Доркас.
Стана истински семеен пикник, отчасти заради свойското държане на Джубал, а и новите братя бяха като него — образовани, постигнали много, затова нямаше нужда да се перчат и да дразнят останалите. Дори доктор Махмуд, който рядко се отпускаше сред хора, чужди на единствената праведна вяра — според Волята на Аллах, всемилостивия, от когото са всички блага — сега се чувстваше чудесно. Много се зарадва, че Джубал е чел думите на Пророка… И като се позагледа, жените от неговия дом се оказаха по-закръглени, отколкото му се стори в началото. А тъмнокосата… Прогони мисълта от главата си. Тук беше гост.
Беше доволен, че тези жени не дърдореха неспирно, не се намесваха в сериозните мъжки разговори, но пък се отличаваха със сърдечното си гостоприемство. Отначало го стъписа неуважението на Мириам към нейния господар, но побърза да си каже, че и на любимите деца и котките се позволяват волности в дома.
Джубал обясни, че са още тук, защото чакат какво ще реши генералният секретар.
— Ако е настроен делово, скоро ще имаме вест от него. Не биваше да оставаме в Двореца, защото щяха да започнат пазарлъци. А оттук можем просто да ги отхвърлим.
— Пазарлъци за какво? — попита Ван Тромп. — Ти вече му даде каквото той искаше.
— Не всичко. Дъглас би се зарадвал пълномощното да не подлежи на анулиране… вместо да зависи от приличното му поведение, при това властта всеки миг може да премине в ръцете на непоносим за него човек. Говоря за мошеника с невинната усмивка — нашия брат Бен. А и други щяха да се намесят в наддаването. Например онзи невъзмутим буда Кунг. Вече ме мрази и в червата, защото му дръпнах килимчето изпод обувките. Но измислеше ли сделка, с която да ни поблазни, щеше да ни я предложи. Затова стоим по-далеч и от него. Пак Кунг е една от причините да ядем и пием само това, което си донесохме от дома.
— Значи надушваш някаква опасност? — учуди се Нелсън. — Аз пък те помислих за придирчив старец, който понася само избрани гозби и питиета. Не бих и допуснал, че ще ни отровят в хотел като този.
Джубал клатеше глава печално.
— Свен, никой няма да сипе отрова лично за тебе… но вдовицата ти ще получи застраховката, просто защото си споделил трапезата с Майк.
— Сериозно ли говориш?
— Ако желаеш, ще ти поръчам каквото се сетиш. Но аз няма да го докосна, нито ще позволя на Майк. Знаят къде сме, имаха и поне два часа, за да се разшетат. Затова съм принуден да подозирам, че сервитьорът вече е прибрал пачката от Кунг… а може и от още двама-трима. Първата ми грижа е да съхраня живота на момчето, докато обезвредим властта, която олицетворява. — Джубал се намръщи. — Помислете за „черната вдовица“. Кротка малка буболечка, полезна и дори най-красива сред паяците. Но клетото създание е имало лошата сполука да притежава твърде голяма власт за размерите си. И всеки я убива, за да се предпази от случайности. „Черната вдовица“ просто няма как да се отърве от отровната си сила. Майк е в същия капан. Е, не е хубав като онези паячета…