— Джубал, как можа! — възмути се Доркас. — Що за лъжа!
— Дете, не съм пристрастен, защото жлезите ми се различават от твоите. Красавец или не, Майк не може да се отърве от всичките си пари, но е опасно и да ги има. Не само заради Кунг. Върховният съд не е толкова „аполитичен“, колкото можеше да бъде… Те по-скоро биха затворили Майк някъде, вместо да го убият, но си мисля, че това ще е още по-лоша участ. Да не говорим за други заинтересовани страни, овластени или не, които денонощно пресмятат как ще се промени тяхното благоденствие, ако момчето стане главен герой в погребална церемония. Аз бих…
— Шефе, на видеофона.
— Няма да се обадя.
— Тя се казва Беки.
— Защо не ме повика веднага?! — Джубал изхвърча от стаята и зърна лицето на мадам Везан на екрана. — Беки! Колко се радвам да те видя, момиче!
— Здрасти, док. Гледах ти номерата.
— Е, как беше?
— Не можеше да ги преметнеш по-майсторски от това. Светът е загубил най-печения демагог, защото си нямаш брат-близнак.
— Възвишена похвала, Беки. — Джубал помисли набързо. — Но фокуса ти го направи. Аз само пуснах шапката за парите. Кажи какъв е твоят дял.
Мадам Везан се намръщи.
— Обиждаш ме.
— Беки! Всеки може да пляска с ръчички, но от това има полза, само ако ръчичките държат и дебела зелена бала. Човека от Марс плаща сметката и вярвай ми, може да си го позволи. — Джубал се ухили. — От мен ще имаш само целувка и прегръдка, та чак ребрата ти да изпукат.
Тя се усмихна с облекчение.
— Помня как ме пляскаше по дупето, докато ми обещаваше Професора да оздравее. Винаги си знаел как да оправиш настроението на човек.
— А, не съм си позволявал непрофесионални волности.
— Позволяваше си ги и още как. И потупването изобщо не беше бащинско.
— Сигурно точно това ти е трябвало. Отдавна се отказах да потупвам дупета, но за тебе ще направя изключение.
— Гледай да не забравиш.
— А ти не забравяй да кажеш сметката. И не пести нулите.
— Док, има и други начини да прибереш своя дял, освен в налични. Следиш ли борсата днес?
— Не, ти също не ми казвай какво става. По-добре ела да си пийнем.
— Ами… сега не мога. Обещах на една, хъм, важна клиентка, че ще бъда на разположение.
— Ясно. Беки, а дали звездите ще покажат, че това ще се уреди най-добре за всички, ако сложим подпис и печат още днес? Да речем, точно след приключването на борсовата сесия?
Тя го погледна замислено.
— Ще проуча.
— Да, моля те. И ни ела на гости. Момчето ще ти допадне. Чудак е като змия с тиранти, но пък е сладък като открадната целувка.
— Брей… Непременно. Благодаря, док.
Джубал откри Майк в спалнята, където доктор Нелсън го бе завел за преглед. Хирургът изглеждаше силно озадачен.
— Колега — обърна се той към Харшо, — за последен път прегледах този пациент преди десет дни. Я ми кажи, откъде се взеха всички тези мускули?
— Как откъде? Изряза талонче от „Бяс и нагон“ — онова списание за мъжкари — изпрати го и получи колетче. Нали им знаеш рекламите как всеки хърбав мухльо можел само за…
— Джубал, стига де…
— А защо не попиташ самия него?
Нелсън го послуша.
— Помислих ги — обясни Майк.
— Точно така — потвърди Джубал. — Помислил ги е. Когато ми се изтърси миналата седмица, беше ужасна гледка — кльощав, отпуснат и блед. Сякаш е отгледан в пещера… и май е вярно. Казах му да стане силен. И той го постигна.
— С тренировки ли? — скептично промърмори Нелсън.
— Не, само плуваше.
— С няколко дни плуване никой мъж няма да заприлича на биче, блъскало щангите години наред! — Лекарят се намръщи. — Знам, че Майк е способен да контролира своите така наречени „гладки“ мускули. Но това е често срещано явление. Обаче в този случай трябва да допуснем, че…
— Колега — кротко каза Джубал, — защо просто не си признаеш, че не можеш да проумееш това?
— Добър съвет — въздъхна Нелсън. — Облечи се, Майкъл.
По-късно Джубал си облекчи душата пред тримата офицери от „Защитник“.
— Финансовата цел беше лесна — да обвържа така парите на Майк, че да не започне боричкане за тях. Дори няма да помислят за неговата скоропостижна смърт, защото казах на Дъглас, че в този миг приключват и пълномощията му. А слух от обикновено надежден източник — тоест, от мен — стигна до Кунг и останалите, че смъртта на Майк оставя завинаги юздите в ръцете на Дъглас. Разбира се, ако бях вълшебник, щях да лиша момчето и от последния му цент. Това би…
— Но защо, Джубал? — прекъсна го капитанът.