Майк се оплете в тези сложни и неясни понятия, говориха още дълго — на марсиански, когато беше възможно, заради изтънчените разграничения в емоциите и ценностите… и на английски, защото в него бяха отразени тези представи. За да разгадае тайната, Майк зае маса до самата сцена вечерта. Джил му подсказа как да бутне рушвет на разпоредителя. Тя излезе с другите момичета за първия номер, усмихваше се на всички, но на Майк намигна. С неговото присъствие сгряващото удоволствие се засили несравнимо. Помисли си, че ако угасят прожекторите, ще свети в тъмното.
Момичетата се подредиха в жива картина и Джил се оказа само на три метра от Майк — вече я пускаха в първата редица. Режисьорът я премести още на четвъртия ден и добави: „Хлапе, не знам какво излъчваш. Имаме двойно по-пищни гърли от тебе, но клиентите те зяпат с увиснали челюсти.“
Тя зае позата и заговори мислено на Майк.
(„Усещаш ли нещо?“
„Не гроквам в пълнота.“
„Виж накъде гледам аз, братко. Към онзи дребосък. Трепери. Копнее за мен.“
„Гроквам жаждата му.“
„Сега виждаш ли го?“)
Джил се вторачи в клиента, за да погледне и Майк през нейните очи. Усъвършенстваше се в грокването на марсианското мислене и със сближаването помежду им, започнаха да си служат с това простичко марсианско удобство. Джил още не успяваше да го овладее добре. Но Майк виждаше с очите й, щом я повикаше със съзнанието си.
(„Грокваме го заедно“, съгласи се Майк. „Силна жажда за малкото братче.“
„!!!“
„Да. Прекрасна мъка.“)
Новата мелодия подсказа на Джил да се включи в бавната обиколка на сцената. Ходеше с горда чувственост и усещаше как желанието й се разгаря в отговор на емоциите и от Майк, и от дребничкия мъж. Пренареждането я постави точно срещу разпаления клиент. Тя не отделяше поглед от очите му.
Случи се нещо съвсем неочаквано, защото Майк не бе споменал, че е възможно. Тъкмо се остави в нея да нахлуят преживяванията на непознатия, полюшваше тялото си дразнещо насреща му и предаваше на Майк какво изпитваше…
…когато изведнъж се видя през чуждите очи и я завладя първичният нагон, с който я гледаше дребосъкът.
Спъна и щеше да падне, но Майк я подхвана отдалеч и я закрепи, докато се овладя. „Второто зрение“ я напусна в миг.
Красавиците тръгнаха към дъното на сцената. Зад кулисите едно момиче я попита:
— Джил, какво ти стана?
— Токчето ми се закачи.
— Не съм виждала по-ловко отърваване от беля. Все едно беше кукла на конци.
„Точно така, миличка!“
— Ще помоля някой от сценичните работници да погледне онези дъски. Май са се разковали.
До края на шоуто Майк й позволяваше да се погледне през очите на различни непознати, но се постара да няма повече изненади. Джил се смая — толкова различна изглеждаше за всеки. Един забелязваше само краката й, друг се прехласваше по извивките на тялото й, трети се вторачваше в щръкналите й гърди. После Майк я насочи мислено към други момичета. Тя си отдъхна, когато усети, че Майк ги възприема, както и тя… но по-остро.
Изпита истинско изумление, когато разбра, че възбудата й нараства, ако гледа момичетата заедно с Майк.
Той излезе от кабарето преди края, за да не се блъска сред тълпата. Джил не очакваше да го види преди сутринта, защото бе казал, че ще отдели време само за нейния номер. Но когато се върна в хотела, долови присъствието му, преди да доближи стаята. Вратата се отвори.
— Здравей, любими! Много се радвам, че те заварих.
Той се усмихна нежно.
— Вече гроквам неприличните снимки. — Дрехите й изчезнаха. — Хайде, покажи ми неприлични пози.
— А? Но да, разбира се.
Започна да заема същите пози като преди. Майк я оставяше да се види с неговите очи. Тя гледаше и споделяше емоциите му… и нейните се разгаряха във все по-силен отговор. Накрая измисли най-похотливата поза, достъпна за въображението й.
— Неприличните пози са добро — сериозно каза Майк.
— Да! Сега и аз ги гроквам! Какво чакаш още?
Зарязаха работата и минаха през всяко весело местенце. Джил установи, че „гроква неприличните пози“ само през мъжките очи. Ако Майк гледаше, тя споделяше настроението му — от обикновеното удоволствие до яростния нагон… но щом вниманието му се отвлечеше, танцьорката или стриптизьорката се превръщаше в жена като всички други. Реши, че така е най-добре. Щеше да й дойде малко отгоре да открие и лесбийски наклонности у себе си.
Но беше забавно — „голямо добро“ — да вижда момичетата през очите му… и добро до възторг да знае, че най-после вижда така и нея.
Преместиха се в Пало Алто, където Майк се опита да погълне цялата библиотека „Хувър“. Но скенерите не бяха програмирани да показват текста с такава скорост, нито пък Майк успяваше да обръща страниците достатъчно бързо, за да прочете всичко. Накрая си призна, че събира информация по-бързо, отколкото успява да я грокне, дори да прекарва всички часове извън библиотеката в размисъл. Джил си отдъхна и реши да отидат в Сан Франциско, където Майк се зае със системно проучване на това, което го интересуваше.