— Ето че измисли шега — усмихна се тя.
— Не съм искал да се пошегувам… и не виждам нищо смешно. Джил, дори за тебе не направих нищо добро. Преди ти се смееше често. Аз не се научих на това, но ти престана. Вместо аз да стана човек, превръщам тебе в марсианец.
— Щастлива съм, мили. Може би просто не забелязваш кога се смея.
— Ако се засмееш в другия край на града, пак ще те чуя. Така гроквам. Щом престанах да се страхувам от смеха, забелязвам го винаги… особено твоя. Грокна ли го, ще грокна хората… надявам се. Тогава ще помогна на някой като Пат… ще я науча на онова, което знам, ще се поуча от нея. Ще се разберем един друг.
— Майк, за Пати е достатъчно да те вижда понякога. Защо не отидем при нея, скъпи? Да се махнем от тази ужасна мъгла. Сега тя си е у дома. Сезонът за карнавалите свърши. Нека отидем на юг при нея… а и винаги съм си мечтала да видя Баха Калифорния. Там е по-топло, ще се размотаваме заедно. Ще бъде забавно!
— Добре.
Джил стана.
— Да се обличам тогава. Искаш ли да запазиш тези книги? Мога да ги изпратя на Джубал.
Майк щракна с пръсти и остана само подаръкът от Патриша.
— Тази ще я вземем, иначе Пати ще се обиди. Джил, точно сега ми се иска да отидем в зоологическа градина.
— Хайде.
— Когато някоя камила се изплюе по мен, ще й отвърна със същото и ще я попитам защо е толкова намусена. Може пък камилите да са „Старите“ на тази планета… и затова всичко е толкова сбъркано.
— Майк, втора шега за един ден.
— Само че не се смея. Ти също. И камилата не се смее. Сигурно защото гроква. Тази рокля харесва ли ти? Искаш ли и нещо отдолу?
— Да, мили. Студено е.
— Лекичко нагоре… — Издигна я половин метър над пода. — Бикини. Чорапогащник. Обувки. Слизаш. Вдигни си ръцете. Сутиен? А, нямаш нужда от това. Сега роклята — и вече имаш приличен вид. И си хубава, каквото и да означава това. Изглеждаш добре. Може пък да стана прислужник, ако не ме бива за нищо друго. Къпане, шампоани, масажи, прически, грим, тоалети за всякакви случаи… Научих се и да ти правя маникюр. Доволна ли сте, мадам?
— Съвършен си, миличък.
— Да, гроквам. Изглеждаш толкова добре, че май ще запратя в нищото дрехите и ще ти направя масаж. От онзи за сближаване.
— Да, Майкъл!
— Мислех, че си научила очакването. Първо ще ме заведеш в зоологическата градина и ще ми купиш пакетче фъстъци.
В парка „Голдън Гейт“ вятърът беше вледеняващ, но Майк не забелязваше, а Джил вече се учеше как да не усеща студа. Все пак й стана приятно да отпусне самоконтрола при топлите клетки на маймуните. Иначе не й харесваше тук — тези същества твърде наподобяваха хората. Вече си мислеше, че се е отърсила от предразсъдъците, израсна до марсианското трезво приемане на всичко телесно. Откритото сношаване на маймуните не я дразнеше. Не беше тяхна вината, че нямаха уединение. Гледаше ги без погнуса. Но всичко при тях беше „човешко, твърде човешко“ — всяка гримаса, всеки озадачен поглед й напомняше за най-неприятните черти на собствената й раса.
Предпочиташе лъвовете — величествените мъжкари, надменни дори в плен, спокойните майчински грижи на женските. И царствената красота на бенгалските тигри, от чиито очи надзърташе джунглата. Малките, смъртно опасни леопарди, чиято миризма не можеше да премахне дори климатичната инсталация. Майк споделяше предпочитанията й. Често оставаха часове наред при хищниците или при птиците, или пък при змиите и крокодилите. Зяпаха тюлените — веднъж Майк й каза, че щяло да е голямо добро, ако се е родил тюлен на тази планета.
При първото си запознанство със зоологическата градина Майк се разстрои. Джил се принуди да настоява, че той първо трябва да грокне, а не веднага да освобождава животните. След време Майк разбра, че повечето от тях нямаше да оцелеят на свобода — тук имаха подобие на свое гнездо. Изпадна в транс задълго, а после никога не понечи да махне решетките и дебелите стъклени прегради. Обясни на Джил, че най-сетне грокнал — те служат не толкова Да задържат животните в клетките им, а да държат хората настрани. Майк вече не пропускаше възможност да се отбие в зоологическата градина.
Но днес дори мрачните муцуни на камилите не го изтръгнаха от лошото настроение. Не го развеселиха и маймуните. Двамата стояха пред клетка с капуцини, наблюдаваха ги как ядат, спят, ухажват се, пощят се и се мотаят безцелно, чакащи фъстъци от Джил.
Подхвърли още един на мъжкар, но много по-едър от него не само му взе фъстъка, но го и зашлеви по главата. Дребосъкът не се опита да отблъсне мъчителя си. Заудря с юмруци по пода и заврещя в безсилна ярост. Майк го гледаше сериозно.