Прелисти вестника. Гъмжеше от истории за „Защитник“, снимки как генералният секретар Дъглас окичва с ордени капитан Ван Тромп и храбрия му екипаж, от интервюта с капитана и останалите, снимки на марсианците и техните градове. Но нямаше почти нищо за Смит, освен съобщението от болницата, че състоянието му се подобрява бавно.
Бен се появи и пусна в скута й няколко листа тънка хартия.
— Ето ти и друг вестник — промърмори и пак излезе.
Джил видя, че това е стенограма от първата касета. По празното поле имаше бележки — „първи глас“, „втори глас“, но Бен бе добавил и имена тук-там. Най-отгоре имаше пояснение: „Всички гласове са мъжки“.
Повечето разговори показваха, че Смит е бил редовно хранен, измиван, масажиран и че се е упражнявал в ходене под надзора на доктор Нелсън и още някой, скрит зад думите „втори лекар“.
Но няколко страници нямаха нищо общо с грижите за пациента. Джил ги прочете отново.
„Доктор Нелсън: Как си, момче? Стигат ли ти силиците да приказваш?
Смит: Да.
Доктор Нелсън: Един човек иска да поговори с тебе.
Смит (след пауза): Кой?
(Тук Какстън бе отбелязал между редовете: «Смит винаги отговаря след забележима пауза».)
Нелсън: Този човек е нашият най-велик… (непреводима гърлена дума — марсианска?). Той е най-старият от нашите Стари. Ще говориш ли с него?
Смит (след особено дълга пауза): Аз имам голямо щастие. Стария ще говори, а аз ще го слушам, за да раста.
Нелсън: Не, не! Той иска да ти зададе няколко въпроса.
Смит: Не мога да поучавам Стария.
Нелсън: Но Стария иска това от тебе. Ще му позволиш ли да зададе въпросите си?
Смит: Да.
(Различни звуци в стаята.)
Нелсън: Оттук, сър. Повиках и доктор Махмуд да помага с превода.“
Джил видя, че Бен е задраскал „нов глас“ и е добавил: „Генералният секретар Дъглас!!!“.
„Генерален секретар: Нямам нужда от помощта му. Нали ми казахте, че Смит разбира английски?
Нелсън: И да, и не, ваше превъзходителство. Знае немалко думи, но както изтъква доктор Махмуд, не може да ги свърже в културния им контекст. Понякога е трудничко.
Генерален секретар: О, не се съмнявам, че ще се спогодим с него. Като млад пътувах на автостоп из Бразилия, без да знам една думичка на португалски. А сега ви моля да ни запознаете и да ни оставите насаме.
Нелсън: По-добре е да наблюдавам пациента.
Генерален секретар: Нима, докторе? За съжаление, принуден съм да настоявам. Извинете ме.
Нелсън: Боя се, че и аз съм принуден да настоявам. Медицинската етика ми…
Генерален секретар (прекъсва го): Като юрист все нещичко разбирам от медицинските норми, така че не ме баламосвайте с вашата «етика». Пациентът ли ви е избрал за свой личен лекар?
Нелсън: Не е точно така, но…
Генерален секретар: Имал ли е изобщо възможността да избере лекуващите го медицински служители? Съмнявам се. В момента той е под попечителството на държавата. Аз се явявам «де факто» в ролята на най-близкия родственик, а ако си направите труда да проверите, ще разберете, че това е вярно и «де юре». Искам да говоря с него насаме.
Нелсън (след дълго мълчание, с крайно официален тон): Щом поставяте така нещата, ваше превъзходителство, оттеглям се от лечението на пациента.
Генерален секретар: Не се засягайте излишно, докторе. Не съм казал, че лекувате неправилно пациента си. Но нали не бихте попречил на една майка да се види насаме със сина си? Да не се страхувате, че ще му навредя?
Нелсън: Не, но все пак…
Генерален секретар: Тогава какви са възраженията ви? Хайде, запознайте ни и да свършваме по-бързо. Тази препирня може да разстрои вашия пациент.
Нелсън: Да, ваше превъзходителство, ще ви запозная. Но след това ще трябва да изберете друг лекар за вашия… повереник.
Генерален секретар: Съжалявам, докторе, искрено съжалявам. Не мога да приема думите ви като окончателно решение. Нека обсъдим това по-късно. А сега, моля ви.
Нелсън: Елате насам, сър. Синко, това е човекът, който иска да говори с тебе. Великият сред нашите Стари.
Смит: (Непреводимо.)
Генерален секретар: Какво каза той?
Нелсън: Приветства ви почтително. Според Махмуд приблизителният превод е: «Аз съм само яйце». Горе-долу това е. Израз на дружелюбие. Синко, говори човешки.
Смит: Добре.
Нелсън: И един последен съвет от мен — подбирайте по-прости изрази.
Генерален секретар: Непременно.
Нелсън: Довиждане, ваше превъзходителство. Довиждане, синко.
Генерален секретар: Благодаря ви, докторе. Ще се видим по-късно.
Генерален секретар (продължава): Как се чувствате?
Смит: Чувствам се чудесно.
Генерален секретар: Това е добре. Ако ви е нужно нещо, просто го поискайте. Искаме да сте щастлив сред нас. А сега искам да направите нещо за мен. Можете ли да пишете?