В законодателното събрание на щата Тенеси бе внесен законопроект, съгласно който числото „пи“ се равняваше на кръгло три. Комисията по образованието и морала докладва пред конгресмените, долната камара прие с единодушие новия закон, но горната го закопа безшумно в архива. Група обединени фундаменталистки църкви свика събор във Ван Бърън, щат Арканзас, с цел набиране на средства за изпращане на мисионери сред марсианците. Доктор Джубал Харшо също прати дарение, но от името (и с точния адрес) на главния редактор на „Нов хуманист“ — заклет безбожник и негов близък приятел.
Иначе нямаше много поводи за веселие. Новините за Майк прииждаха като лавина. Радваше се всеки път, когато Майк и Джил се отбиваха у дома, следеше развитието на Човека от Марс с жив интерес, особено след като откри у него новороденото чувство за хумор. Но двамата вече се мяркаха рядко и Джубал изобщо не харесваше последните събития.
Не се обезпокои, когато Майк бе изхвърлен от Юнионистката семинария, преследван от глутница разярени теолози. Някои се гневяха, защото вярваха в Бог, други — по противоположната причина. Но бяха единодушни в омразата си срещу Човека от Марс. Всичко случило се с някой теолог, освен може би мъчителна смърт от изтезания, беше безразлично за Джубал. А и това произшествие щеше да бъде полезно за момчето. Следващият път ще внимава какво прави.
Не се разтревожи и когато Майк се записа във Федералните въоръжени сили под измислено име (и с помощта на Дъглас). Беше уверен, че никакъв сержант не може да смути спокойствието на момчето, а и не мислеше какво би могло да сполети някои военни. Като върл стар реакционер, Джубал бе изгорил тържествено почетното си освобождаване от военна служба поради напреднала възраст, още в деня, когато Съединените американски щати бяха разпуснали собствената си армия.
Само се учуди, че като „редник Джоунс“ Майк причини твърде малко вълнения, при това успя да се задържи на служба почти три седмици. Майк увенча военната си кариера, като се възползва от времето за въпроси след една лекция и започна да проповядва колко безполезно е насилието (заедно с коментар, че е желателно твърде многобройното население да се намалява чрез канибализъм). После се предложи като опитен обект за каквото и да било оръжие, за да докаже, че налагането чрез груба сила не само е ненужно, но и невъзможно срещу научения на самодисциплина човек.
Не приеха предложението му. Изритаха го от казармата.
Дъглас позволи на Джубал да прочете свръхсекретния доклад, съществуващ само в три екземпляра, като го предупреди, че дори началникът на генералния щаб не знае, че „редник Джоунс“ е бил Човека от Марс. Показанията на очевидците си противоречаха относно случилото се, когато „Джоунс“ бил „обучаван“ да борави с оръжия. Но най-изненадваща се оказа смелостта на неколцина от тях, заявили и под клетва, че са видели как оръжията изчезват.
Прочете с особено внимание последния абзац: „Заключение: Въпросният субект има вродена дарба да хипнотизира, но е неподходящ за действия в бойна обстановка. Ниският му коефициент на интелигентност (слабоумен) и параноичните тенденции в психиката му (мания за величие) правят нежелателно използването на ограничените му способности. Препоръка: Да бъде освободен поради некадърност, без право на пенсия, без компенсация.“
Майк успя и да се позабавлява. По време на парада в последния му казармен ден, неговият взвод мина пред трибуната и командващият бригадата генерал заедно с щаба си се озова сред грамадна купчина екологически чист краен продукт от храносмилането, твърде символичен в съзнанието на всеки войник, но отдавна останал само спомен по парадните плацове. Внушителното количество изчезна в миг, но не и миризмата, както и убеждението, че е имало случай на масова психоза. Джубал прецени, че Майк има склонност към твърде грубиянски шеги. Но след малко си припомни шумна случка в медицинския факултет, с участието на декана и един труп… добре че тогава самият той си сложи гумени ръкавици!
Зарадва се на безславно завършилото начинание, защото Джил прекара тези седмици у дома. Когато Майк се завърна, не изглеждаше разстроен от неуспеха. Похвали се на Джубал, че е спазил нарежданията на Джил да не премахва никого, просто отстранил от света няколко мъртви предмета… Но пък грокваше, че планетата щяла да стане по-удобна за живот, ако Джил не проявявала тази слабост. Джубал не се опита да спори. Мислено бе съставил твърде дълъг списък „По-добре да са мъртви“.