— Вероятно ще успееш. Момичето е трудолюбиво. А другите две са бременни, така ли?
— Несъмнено. Опреснявам си знанията по акушерство, защото искали да родят вкъщи. Божичко, как ще вместя и бебета в навиците си! Но ти защо реши, че бъдещата булка не е с издут корем?
— Е, допускам, че Смрадльо се придържа по-строго към обичаите… или поне е предпазлив.
— Смрадльо няма думата по въпроса. Бен, откакто се захванах с медицина и с изучаване на загадъчната женска психика, научих само едно — ако момичето си науми нещо, това ще стане. На мъжа му остава само да се примири с неизбежното.
— Добре де, коя нито се омъжва, нито е бременна? Мириам? Или Ан?
— Задръж малко, не съм казвал, че булката е бременна… и ти май си се заблудил, че е Доркас. Само че Мириам се захвана да учи арабски.
— А? Тъп съм като маймуна!
— Очевидно.
— Но нали Мириам винаги се заяждаше със Смрадльо…
— И на такъв човек са доверили цяла рубрика… Ти наблюдавал ли си някога как се държат шестокласници?
— Разбирам, но… Доркас само дето не му се разкрачи публично.
— Това си е естественото й поведение. И се постарай да бъдеш учуден, когато Мириам ти покаже годежния си пръстен. Камъкът е колкото яйце на някоя митична пустинна птица и също толкова рядък. Да пукна, ако ми е ясно точно какво става. Просто помни, че самите те са много доволни… Предупредих те, за да не се държиш, сякаш са „загазили“. Не са. Каквото искат, имат го. — Джубал въздъхна. — Твърде стар съм, за да изпадам в умиление от тупуркането на малки крачета, но няма да загубя идеалните си секретарки заради каквото и да било, стига те да са съгласни да останат. Обичам тези момичета. Жалко само, че в дома ми настъпи пълен хаос, откакто Джил обърка ума на Майк. Не че я обвинявам за нещо… не вярвам и ти да й се сърдиш.
— Така е. Джубал, а ти защо си мислиш, че точно Джил първа отвори очите на момчето?
— Какво говориш? — подскочи старецът. — А коя е била?
— Да не си пъхаме гагите в чужди работи. Както и да е, тя ми вкара ума в главата, когато имах дързостта да й задам подобен въпрос. Разбрах, че е било въпрос на чиста случайност коя го е спипала в подходящо настроение.
— Хъм… да, склонен съм да повярвам.
— Джил смята, че Майк е имал късмет да съблазни… или да бъде съблазнен точно от тази, която е нямало да обърка всичко още отначало. Предостатъчен намек, ако познаваш мисленето на Джил.
— Ха, че аз не познавам дори своето. Що се отнася до Джил, не бих и предположил, че ще се захване с проповеди, дори да е хлътнала до ушите по Майк. Явно не я познавам добре.
— Тя почти не проповядва… но и за това ще поговорим след малко. Джубал, какво ти подсказва календарът?
— Що за въпрос?
— Явно си мислиш, че Майк е свършил работата, когато се е отбивал у дома за малко.
Джубал изрече сковано:
— Не съм казвал нищо подобно.
— Как пък не! Нали момичетата преливали от щастие. Знам как влияе на жените онзи проклет супермен.
— Чакай малко, синко. Говориш за наш воден брат.
Гласът на Бен също стана много сдържан:
— Знам… аз също го обичам. Точно затова разбирам самодоволството на момичетата.
Джубал не отделяше очи от чашата си.
— Бен, твоето име май е по-напред в списъка на заподозрените.
— Ти съвсем си превъртял!
— По-кротко. Кълна се в милиардите имена на Бог, че наистина не обичам да ровя в ничии дела, но все пак и зрението, и слухът ми още са наред. Ако през градината ми мине духов оркестър, случва се да го забележа. Десетки пъти си спал под този покрив, но оставал ли си някога сам в леглото?
— Ах, ти, дърт мошенико! Вярно… но първата нощ спах сам.
— Значи Доркас се е цупила за нещо. Не, онзи път те натъпках с успокоителни, не се брои. А някоя друга нощ?
— Твоят въпрос е абсолютно неуместен и е под достойнството ми да ти отговоря.
— Какъв чудесен отговор! Искам да ти обърна внимание, че новите спални са възможно най-далеч от моята. Звукоизолацията не я бива напоследък.
— Джубал, а твоето име не е ли първо в списъка?
— Какво?!
— Да не споменавам Лари и Дюк. Всеки си мисли, че твоят харем е най-хубавият, откакто няма султани в Турция. Не ме разбирай накриво — хората ти завиждат. И те смятат за развратен дърт пръч.
Пръстите на Джубал потропваха нервно по облегалката на креслото.
— Бен, не възразявам доста по-млади хора да се държат дръзко с мен. Но по този въпрос настоявам годините ми да бъдат зачитани.
— Извинявай — отрони Бен високомерно. — Мислех си, че щом няма нищо лошо да изкарваш на показ моя сексуален живот, нямаш нищо против да ти отвърна със същата откровеност.