— Не, не! Ти не ме разбра. Изисквам от момичетата да уважават преклонната ми възраст… само в това.
— Тъй ли…
— Както и ти беше любезен да изтъкнеш, аз съм старец. Между нас да си остане, но се радвам, че още ме спохождат развратни помисли. Само че не им се оставям. Предпочитам да запазя самоуважението си, отколкото да се занимавам с неща, които съм опитал открай докрай и не жадувам да ги повтарям. Мъж на моите години, който е не по-привлекателен от западнал бордей, пак може да легне с млада жена. Вероятно дори да се представи задоволително и да си заслужи похвалата… но само по три начина: с пари, с тяхното съответствие в завещания и прехвърлени имоти, и с… Да вметна един въпрос: представяш ли си някоя от четирите да легне с мъж заради подобни подбуди?
— Не. Невъзможно е.
— Благодаря ви, господине. Доволен съм, че поне това ти е ясно. Третата възможност е най-присъщата на жените. Случва се мило момиче да угоди на престарял нещастник, защото го обича, съжалява и иска да му даде малко щастие. Е, би ли могло да се случи и тук?
— Ами… да, би могло. С всяка от тях.
— Съгласен съм. Но дори причината да е достатъчна за някоя от младите дами, не е достатъчна за мен. Имам достойнство, драги ми Бен, затова ме отпиши.
— Добре, надут плешивецо — ухили се Какстън. — Дано на твоите години по-лесно се поддавам на съблазни.
И Джубал се засмя.
— По-добре да устоиш, отколкото да се разочароваш. Сега да се занимаем с Дюк и Лари. Нито знам, нито ми пука. Дойде ли някой да живее тук, давам му да разбере, че не е попаднал нито в манастир, нито в кучкарник. Това е дом, тоест съчетание на тирания и анархия, без нито помен от демокрация, като във всяко добро семейство. Всеки прави каквото иска, освен ако аз заповядам друго, а заповедите ми не подлежат на обсъждане. Но тиранията ми не важи за сексуалния им живот. А и хлапетата винаги са си затваряли устите. Докато… — той се усмихна печално, — …попаднаха под лошо марсианско влияние. Може Дюк и Лари всеки ден да са събаряли момичетата зад първия храст. Поне не съм чувал писъци.
— Значи все пак мислиш, че е Майк.
— Да! — озъби се Джубал. — Прав си. Вече ти обясних колко са доволни момичетата. Аз не съм разорен, а мога и да издоя каквато си искам сума от парите на Майк. Бебетата няма да израснат в бедност. Бен, тревожа се за самия Майк.
— И аз.
— И за Джил.
— Ъ-ъ… Джубал, проблемът не е в Джил.
— По дяволите, защо това момче не се върне у дома, вместо да плещи гнусотии от амвона?!
— Не се занимава точно с това. — Бен помълча и добави: — Направо оттам идвам.
— А? Защо не каза веднага?
— Първо говорихме за изкуство — въздъхна Какстън, — после ми изплака тегобите си, накрая реши да клюкарстваш.
— Добре де, трибуната е само твоя.
— Щом свърши конференцията в Кейптаун, отбих се при тях. И страшно се втресох от това, което видях. Минах за малко през моя офис, после дойдох направо при тебе. Джубал, не можеш ли да уредиш с Дъглас да закрият онова свърталище?
Харшо поклати глава.
— Майк сам решава как да си прахоса живота.
— И ти щеше да се настроиш като мен, ако беше видял какво става там.
— А, не! Втората причина е, че не мога. Дъглас също.
— Но Майк ще приеме всяко твое решение как да се разпоредиш с парите му. Вероятно дори няма да разбере какво си направил.
— Грешиш. Наскоро състави завещанието си и ми го изпрати да видя няма ли нещо пропуснато. Рядко съм чел по-коварно скроен документ. Майк съзнава, че има повече пари, отколкото неговите наследници биха могли да похарчат, затова е използвал част от състоянието си да защити останалото. Заложени са капани не само срещу възможни претенденти от страна на законните и истинските му родители… знае, че е копеле, но не ми е ясно как е научил. Освен това и други потомци на хората от „Посланик“ не могат да припарят до богатството му. Предвидил е извънсъдебни сделки с някой от истинските наследници, но е уредил всичко така, че едва ли не трябва да съборят правителството, за да оспорят неговото завещание. Документът показва недвусмислено, че Майк знае за всяка своя акция, за всяко парче земя. Не успях да открия и една неуместна дума… — „…включително и в онова, което оставя на тебе, братко мой!“ — …така че дори не помисляй да го изпързаляме!
Бен гледаше кисело.
— Жалко, че няма да стане.
— Аз пък не съжалявам. И нищо не бихме променили, дори да можехме. Майк не е теглил и един долар от текущите си сметки почти година. Дъглас се обади да ми се оплаче, че дори не отговарял на писмата му.
— Не е теглил ли? Но той харчи големи суми!
— Явно църковното обирджийство е доходен бизнес.